Автор: Александра Делова, alexandradelova.blogspot.com

 

През 1981 година по време на първия международен конгрес по българистика руския акад. Димитрий Лихачов нарича България  ДЪРЖАВА НА ДУХА и казва:

“Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света!

Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него!“

Макар и да сме народът, който единствен в Европа е запазил етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на заселването си в Европа и на Балканите, ние продължаваме да бъдем срамно невежи по отношение на най-древната си история…

Посвещавам тази статия на българския народ – народът, който единствен в Европа е успял да запази етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на основаването на първата от своите държави на Европейския континент и после на Балканите, вече цели 18 века.

Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад преди 681г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития в света, разиграли се поне от ІІІ -то хилядолетие преди Христа, а и след това.

В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е “оплождал” древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през ІV-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и при пристигането в древната си прародина ги вливат обратно в корените на местната тракийска култура.

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост, канасубиги – Кубрат го освобождава, обаче, от аварите !?! и създава държава, която била просъществувала едва 30 години.) От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Старата Велика България!

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави с еднакво име (повече от 12 на брой), със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

В иранските учебници по история пише, че древните българи имат индо-арийски произход и са част от древната персийска цивилизация.Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като са изтласкани от древно-персийските земи.

В предишните части на тази история говорихме за 5-те държави на българите в Азия, за преселението им в Кавказ от далечните планини Памир и Хиндукуш и за края на древното им и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, арменците – Булх, а персите и таджиките – Булгар.

(Част втора) 

СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ

(Кубратова, Кавказка (Черна), Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова)

• Едно и също ли са Велика България на хан Кубрат, създадена от него след въстанието през 632г. срещу Западнотюркския хаганат и аварите на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите (наречена от Теофан Изповедник просто „отвъдпонтийска България”( „отвъдчерноморска България”) и Старата Велика България, държавата, която той изписва като „Древната и Велика България”(“TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA” ), която очевидно е съществувала много преди написването на хрониката му през VІІ в., и е възникнала според „Именника на на българските владетели” още през 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн?

• Знаете ли, че по-малкият брат на канасубиги Кубрат – Шам-Бат/Самбат (593-653г.), наречен още Кий – създава още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба – страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава

• 500-годишната история на Булхар -държавата на Ванандските българи в Северна Армения

В подножията на Кавказ

Източник: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_BG_Migracii.pdf, Част втора. 

Най-старото сведение за българи в Кавказ е оставил около 482г. бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци. Той споменава, че “в дните на Аршак” в Страната на българите в Кавказ започват големи размирици и една част от тях, наречена с името Влъндур булкар, водена от Вунд, се заселва в Северна Армения, където се заселват в област с името Вананд.

Преселението на Вундовите българи в Армения става в 186 или 187г. сл. Хр по време на царуването на Валаршак и сина му Аршак (в действителност и двамата са партяни от Аршакидската династия), което ще рече през IІ век пр.Хр.

Датировката напълно кореспондира с данните от “Именника на българските владетели”, който посочва, че българите, управлявани от династията Дуло, в 165г. вече са в Европа. Но някои косвени данни подсказват, че в Приазовието и Централен Кавказ българи е имало още в I-ви век сл. Хр. и дори столетия по-рано. Как и кога точно са се появили остава открит въпрос.

Описвайки героичните подвизи на Вахаршак, арменският историк Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва, че преди местността се казвала „Баоенан”,но заради колонизатора Вунд, който бил българин, тя започнала да се нарича на името на неговият народ „вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд,“като и досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

Освен това той пише още, че през II в. пр.Хр. в Кавказ вече съществува българска държава.

Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Вахаршак, т.е. значи Аршак ІІ – б.ред.) възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

Една част от ванандските българи малко по-късно се разселва към днешния Лазистански хребет южно от турския град Трапезунд. Чак до началото на миналия век тази планинска верига носи името Балхар или Болхар.

Малко след Вундовото преселение българите отново стават обект на внимание от страна на арменските автори. В 198 г. българи, хазари и барсили нападат Армения, но при река Кура са разгромени. През лятото на 227 г. българи и барсили отново нахлуват южно от Кавказ и пак търпят поражение. Този път обаче са принудени не само да дадат заложници, но и да осигурят спомагателен контингент на арменския цар Трдат II, който го изпраща в Северна Месопотамия да воюва против персите.

Съдбата на кавказките българи се променя рязко, след като в 370г. хуните преминават река Волга и нападат аланите, а после и готите. В тези кампании българите воюват на страната на хуните, чиeто върховенство са принудени да приемат и благодарение на което още в 378-380 г. установяват първите си поселища в римската провинция Мизия, днешна Северна България.

За това свидетелства съвсем ясно картата на св. Евсевий Йероним,съставена около 380г., върху която при обозначаване на римската провинцияМизия, днешна Северна България стои надписа “Mesia hec & Vulgaria” (“Мизия, тук и България ” ).

През 451-453 и 481-484г. българите от Вананд и легендарната ванандска желязна конница взимат дейно участие в арменските националноосвободителни въстания срещу персите. На 26 май 451г. в Аварайрската битка едно от крилата на арменската армия е командвано от българина Татул Ванандаци (Татул Ванандеца), а в 482г. в Нерсехапатската битка начело на арменския стратегически резерв е друг българин – Врен Ванандаци. Родът Ванандаци запазва силните си позиции сред арменската аристокрация чак до 887 г., когато вследствие на бунт срещу арменския цар е разорен.

След 467г. инициативата за засилена военно-политическа активност преминава от централнокавказките и приазовските българи към българите от източните подножия на Кавказ (земите на днешен Дагестан).

През VII век Ананиа Ширакаци в “Арменска георграфия” споменава, че там обитават две български групи – Чдар-болкар (Кидаритските българи) и Дучи-булкар (в днешна Чечня). На запад от тях са Олхонтор-блкар (Аспаруховите уногундури). Те образували общо държавно обединение, държавата Бул(г)хар, начело на която е стояло първото племе под общото название българи. Към това обединение се числели и котрагите (котрагирите), които не били българско племе, а само сродни и подчинени на българите. Най-вероятно това подразделяне на ранните българи на групи не е на етническа основа, а по географски или смесен признак, доказателство за което е добавката БОЛГАР към всяко едно от тези названия.

Смятам че прабългарите се формират от няколко вълни мигриращи към Кавказ племена от Средна и Централна Азия, като най-ранното според арменските източници (Мовсес Хоренаци) е още във 2 в.пр.н.е.(българите на Вунд, влъндурите, пагеритите на римските автори, които идват съвместно със сираките), а най-късната – групата на оногурите, савирите, сарагурите и угрите прогонени от Согдиана, на запад към Предкавказието, от ефталитите в 463г. Там (пра)българската етногенеза протича съвместно и паралелно с тази на скитските и алано-сарматските племена. След тази дата издаването на “зелени карти” на българи за Кавказ е прекратено. 🙂 Който не се е преселил от Средна Азия, остава завинаги там.

По-нататъшните събития показват, че една част от аланите, чиито наследници са съвр.осетинци, също свързала съдбата си с българските племена. Аланите, оказвайки се в полето на привличане на етносферата на българите, възприели техните обичаи и език, а сетне и етнонима.Асимилацията на аланите от българите протичала, от ІV в. до Х в. , особено интензивно в началото на образуването на съюза на българските племена в Северен Кавказ и през 2-та половина на VІІІ в., когато хазарите преселили част от аланите в северо-западните граници на своя каганат, в района на Горни Дон, където по това време вече живеели българи.

Очевидно е, че връзка между Българи и Алани (потомци на аланите саднешните осетинци), има. Но те далеч не са единственият народ в Кавказ, в чийто вени тече сродна или направо българска кръв.

Част от т.н. “черни българи” се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа – Елбрус.

В централен Кавказ и до днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Балкарците са кавказки българи, преки наследници на българите на Бат Баян. Населяват най-високите части на Кавказ. В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани. По вероизповедание са сунити. Говорят на карачево-балкарски език, който днес е клон на тюркския език. Балкарски лингвисти, обаче, днес са намерили хиляди думи в Балкарския, с нетюркски, а с ирански или шумерски произход.

Между 488 и 552г. в рамките на Суварската конфедерация заедно със сувари, хазари и берсили източнокавказките българи участват в серия от военни походи южно от тази планина било като съюзници на Византия, било по-често като коалирани с персите врагове на ромеите. По време на похода от 515г. като съюзници на персите българите воюват чак в Сирия.

В 552/553 г. обаче отношенията между Персия и Суварската конфедерация се влошават необратимо и се стига до война, вследствие на която много суварски, барсилски и български пленници са заселени от персите в южноарменската област Сюник (където българите основават провинцията Балк с 2 селища на име Вананд) и в Муганската равнина в днешен Южен Азърбайджан,където доскоро или и сега съществуват хидронимът Болгару-чай (Българска река) и селищата Болхар, Болгар, Болгаркент, Болгар-кок-тепе.

На прага на Европа

В 558г. Суварската конфедерация е разгромена от аварите. Българите в Кавказ и Приазовието са покорени от аварите, като остават под техния ярем до 632г.

В същата тази година – 632г. – владетелят на всички българи  канасубиги Кубрат вдига успешно въстание срещу аварите и възстановява независимостта на българската държава, ползвайки се и от подкрепата на византийския император Ираклий, от когото получава сан патриций. Българите отново могат да изпитат сладостта да имат собствена независима империя!

Армиите им настъпват откъм Приазовието и Централен Кавказ навсякъде – на изток към Каспийско море, на север към Средното Поволжие и Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, на запад към река Днепър, на Юг – към Черно и Азовско море.

Старата Велика България

В “Именник на българските владетели” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска държава.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век) приравнява скитите и сарматите с българите, установили се трайно в Кавказ най-късно до І век пр. Хр. по времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). От цялостният контекст на творбата му, се вижда ясно, че говори за същите територии, владени от Стара Велика България, в които остава най стария от синовете на Кубрат – Бат Баян. В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286):

“Народът, който били скити, ромейте, наричали българи” .

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан.

Така за създател на Стара Велика България според „Именника на на българските владетели” се смята Авитохол, а неин последен владетел е  кана субиги Кубрат.

Защо тогава в науката се твърди, че Велика България е държава създадена от Кубрат?

Просто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в Предкавказието и Приазовието, е държавата на Кубрат. При това тази държава, благодарение на съветската историография, е обявена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване има извор от средата на VІ в. на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.

Търсенето на началната година на създаването на „древна Велика България” може да бъде съотнесено, на основание на „Именикa на българските владетели”, единствено към предходникът на Орган и Кубрат, т.е. към „Ирник от рода Дуло”.

Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият приазовски регион датира след 465г. (Приск, Прокопий) е изумително, понеже същият предкавказки народ, който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт…чрез термина „утигури”.

Тоест, гръкоезичните сведения за ранното минало на утигурите преди 375г., дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето след 465г., е всъщност единственият гръкоезичен летописен първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведения за българите, за да бъде формирана вярна на първоизворите история за произхода на ранните кавказки българи.

Изумително е, но учените и до днес наричат държавата на Кубрат, която е била създадена през 629г. – Велика България. Теофан Изповедник, обаче, говори за две държави. Държавата, която превземат хазарите към 669г. е наречена от Теофан „отвъдпонтийска България” (отвъдчерноморска България”), докато държавата, която той изписва „Древна Велика България” очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото автора на хрониката е от края на VІІ в. и едва ли може да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият този VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.

„Древна Велика България” е държавата създадена от 165г. и просъществувала до 565г. в Боспор (Прокопий) и Предкавказието, в която има множество български градове (Псевдо-Захарий Ритор) и за срам на българската историческа наука за тази държава не се знае нищо, а за нейният владетел Ирник (упоменат в „Именникът на българските владетели”) дори мастити професори говорят нелепици, че бил „митична личност”, при положение, че в западната историческа наука (Бийор, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) отдавна е изказана правилната хипотеза, че Ирник от „Именникът на българските владетели” е всъщност Ернак, третият син на Атила. Товафактически е източната част на империята на хуните на “бича Божий” Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р.Рейн до Индия, в която българите воювали заедно с хуните.

След смъртта на Атила през 453 г. и разпада на хунската империя, се оформят две ядра на прабългарския етнос – едното в Панония, а другото – в Приазовието и Прикаспието.

Още латинският писател Енодий Тицийски (473-524г.) говори, че преди Теодорик Велики да ги разбие (към 490г.), българите били непобедими и владеели всичко, включително Среден и Долен Дунав и Черноморските пространства.

В заключение, можем да кажем, че Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори, е ранносредновековна българска държава, възникнала според „Именника на на българските владетели” и други древни текстовете на римски, арменски, византийски, арабски и сирийски летописи, още през ІІ век, след 165 г.сл.н.е. в района на Кавказко-Черноморския басейн, простираща се в земите между Кавказ, Волга и Карпатите. Тя представлявала военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, част от големия масагетски масив (крайдунавските скити – масагети – хуни -гети – мизи, мирмидони, кимерии). Тук припомням и думите на летописеца Йордан от 6 век, който пише: “От земите на българите излезе хунската ярост”.

Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Теофан от VІІІ век и на патриарх Никифор от началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник.

През 632 година канасубиги Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий, с който Византия признава независимостта на българите от Аварския хаганат.

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“.

Около 636 г. тази българска империя била в своя апогей – простира се отДербент на Каспийско море до Днепър и от Централен Кавказ до средното течение на Волга. Уви, величието е само временно.

Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. Канасубиги Кубрат умира около 668г.  Най-големият му син, Батбаян, оглавява Велика България. През 671г. от изток нахлуват армиите на Хазарския хаганат и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ.

Защо това се случва ли ?

В средата на VII век Велика България, която не е единна държава, започва постепенно да се разпада. Хазарите успяват да си върнат част от земите около устието на река Волга. В района на Дагестан се обособява едно полунезависимо българско княжество, само формално подчинено на Кубрат. По-страшни се оказват раздорите между неговите наследници.

В 668/669 г., още приживе, канасубиги Кубрат разделя държавата си между големия си син Баян, по-малкия Аспарух и брат си Шам-Бат (593 – 653г.). Последният владее Запада, Баян – Центъра, а Аспарух – Изтока.

Ето какво пише в хрониката си Теофан Изповедник:

“И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието на баща си, останал до днес в праотеческата си земя…Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила на пет части и синовете му се разпръснали, големият хазарски народ потеглил от Верзилия, най-вътрешната страна на първа Сарматия, завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България, свой поданик,принуждава го досега да му плаща данък.”

” Същия, като запазил завещанието на баща си, останал в праотеческата си земя и до днес”
/Никифор/

Днес, може би един от синовете на Кубрат, за който се говори най малко еБат Баян. Сякаш той е по-малко важен от който и да е друг владетел на българските групи. Бат Баян е уникален в Историята, с това че като щит, успява да осигури сигурен излаз на братята си, към новите земи, а сам себе си се изтегля към върховете на Кавказ при крепостта Хумар. По този начин, българите придобиват контрол над търговските пътища, от Константинопол в посока запад, и от Уралските проходи в посока отново запад. Тази задача е била успешно изпълнена от Аспарух, Котраг и Кубер, като българите заемат ключовите места по пътищата между Ориент и Европа, между Изтока и Запада.

В “Именника на българските владетели”, Бат Баян е споменат под името Безмер:

Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

В централен Кавказ днес съществува цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара. Българите винаги спазвали традицията по именуване на своите градове, защото и град Балх етимологично означава “бял, блестящ” град. Балкарците, които също са наш сроден по кръв народ, се наричат сами себе си Малкарци , по стария обичай, “Б” да се обезвучава и да преминава в друг звук, както Бактрия-Пактрия, илиПлискова града, което по логично звучи Бляскава града. Последната хипотеза е подкрепена от факта, че Плиска е била наричана “слънчевград” в средновековната книга “Пророческо сказание” от Пандех, а византииците са наричали Плиска – Плискова и Плискува.

Всъщност, многобройните названия “Бял град” на ранните български градове идват от семантиката на българския етноним (българ = бял) и означават “Български град”, те били разположени все по границата на новото българско землище . В своята книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си, Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

От изток през 671г. нахлули армиите на Хазарският каганат. Първият удар понесли племената на оногури, обитаващи източните части на Велика България и утигури, обитаващи югоизточната част на страната, или племената на Аспарух и Котраг.

Тяхната съпротива била прекършена бързо – Аспарух отстъпил с оногурите и част от кутригурите на запад и се спрял отвъд Днепър, Котраг пък, с част от утигурите и кутригурите се изтеглил на север, в междуречието на Волга и Кама. През 672г. Бат Баян бил победен и се признал за васал на хазарите. Той управлявал самостоятелно едва три години в периода 668 – 671г.

Настъплението на хазарите обаче, се оказва фатално и разсича на две Българската империя. Надигат глава и доскоро кротуващите алани. Като васал Баян запазва властта си между Средното Поволжие и река Днепър. Част от тези т.н. “черни българи” се оттеглят във високите части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ обитаващ подножието на най-високия връх в Европа – Елбрус.

Интересна е съдбата на онези българи, от западната част на империята, които след разпада на Велика България останали в Северен Кавказ, Приазовието, долното течение на Дон и Северното Причерноморие.

Водени от по-малкият брат на  канасубиги Кубрат -Шам-Бат (593-653г.), наричан още Кий, те създават още една България, наречена Черна България (или държавата Дулоба – страната на Дуло) между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, столицата на древноруската държава.

Потвърждение на това е, че посоченото от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята тогавашно име на Киев е “Самбатас” (гр. Σαμβατας), което отговаря на българското Шамбат – споменатия младши брат на канасубиги Кубрат.

Летописецът Нестор в “Начална руска летопис” още пише, че Кий след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести от императора, живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал в своя град Киев, където и завършил живота си в 672 г.

Кий е легендарния основател на Киев (укр. Київ) посочен в Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята. Според преданията е живял през 7 в.

Редица учени като проф. М. И. Артамонов, отбелязват, че имената на Кий и митичните му братя не носят никави признаци за славянска принадлежност, като В. Н. Топоров обосновава иранските им корени, което становище получава развитие и в съветската историография.

Начална руска летопис не посочва категорично народността му, само пише че е живял на река Днестър и впоследствие неговите хора се нарекли “поляни”, докато Гази Барадж тарихи изрично го сочи като Шамбат (Шам-бат) брат на Хан Кубрат, племеник на Бат Органа и чичо на  Аспарух, по поръка на брат си основал на мястото на селището Аксал в 620 г. града наречен първоначално Бащу, а след това Киоба и Киев ( Анатолий Железни, Забытая история Киева).

“По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал при възвишенията Куян-тау града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо да разгроми аварите и да завземе страната им… след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, (тюр. Дуло род “Дуло-оба”, Дулеба). Като узнал това, Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба, но този отказал и получил от Башту прозвището “Кий” (“Отрязаният”, “Отделилият се”).” Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993,Т.1, с.17.

В 1908г. Викентий Вячеславович Хвойка (Čeněk Chvojka) открива каманен алтар от суха зидария от неоформени камъни с овална форма и размери 4,2х3,5м и височина 0,4м с ризалити по четрити посоки на света, до южната страна на който е горял жертвен огън, разположен в средната на предвладимировия град, в самата среда на княжеския двор, които историкът счита за олтар на Кий.

През ІХ – Х век византийският император Константин Багренородени в своето съчинение и древноруският летопис ги наричат “черни българи”, а арабо-персийските автори – “вътрешни българи”.

От договора от 945г., сключен между киевския княз Игор и византийския император, може да се съди, че Черна България е граничела непосредствено с Киевска Рус откъм Черно море, заемайки и земите по Северски Донец.

Н. Я. Мерперт, позовавайки се на ръкописа на анонимната персийска география от края на Х в. “Худуд ал-Алам” (“За пределите на света”), дава следното описание на границите на Черна (Вътрешна) България: “…източната граница на народа на вътрешните българи се оказва долното течение на Дон, западната – Днепър, течащ през страната на славяните (сакалибите), северната – Северски Донец, отвъд който живеели славяните и русите, а Южната – Черно и Азовско море.

Само едно такова разположение оправдава самия термин. Народът “вътрешни българи” се намирал между външните (дунавските) и волжските българи , към които, както показват сведенията на “Худуд ал-Алам”, този термин не би могъл да се отнася”. “Този народ е смел, – пише персийският автор, – войнствен и внушаващ ужас. Характерът им е подобен на този на тюрките, живеещи до страната на хазарите. Вътрешните българи воюват с всички руси, но търгуват с всички, които живеят около тях ”.

Вторият син на Кубрат – Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Тук след 660г. поставя. началото на т.нар.Волжко-Камска България.

От тези земи през VІІ век ще се обособи още една наистина Велика българска империя – наречена Волжка България. Тя ще просъществува цели 10 века – като през 30-те години на XIII в. е разгромена от татаро-монголското нашествие, възстановена е през 15 век под името Казанско ханство или Велики Болгар, а по-късно, през 16-ти век е завладяна от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски), след което той започва да се титулува Цар Болгарский, титул запазен от руските царе до 1917 г. !

И така, за няколко години възстановената с оръжие от кана Кубрат Велика България отново е разбита на късчета.

Всичко на изток остава за хазарите. Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 70-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) – земите около делтата на Дунава в днешна Румъния и/или днешна Южна Бесарабия. През 675г., той е принуден да изсели повечето уногундури и немалка част от дагестанските българи около дунавската делта, където огромният им брой ги изправя пред гладна смърт. Така за Аспарух остава единствен изход – да си пробие път на юг, отвъд Дунава, към териториите, владени от ромеите, където го чакат сънародници, вече заселили се тук в предходните 3 столетия.

Още през IV век българи се заселват в Панония и създават Панонска България около V-VI в., по времето на Атила. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция.След смъртта на Атила в 453г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав. През 493–499–502г. български отряди нахлуват в Тракия, а от началото на ІV век датират и първите им трайни поселения на Балканския полуостров. .

Вече видяхме, че на картата на св. Евсевий Йероним, по това времето около 380г., когато е била съставена, при обозначаване на римската провинция Мизия, днешна Северна България ВЕЧЕ стои надписа “Mesia hec & Vulgaria” (“Мизия, тук и България ” ).

През 480–486г. византийският император Зенон сключва съюз с панонските българи срещу остготите. Известна част от прабългарските племена – утигурите и кутригурите остават в Панония и след разгрома на хуните.

500-520г. българите проникват на Апенините. Планината Булгерия на юг от Неапол, е най-западното планинско гнездо на древните българи още от 568–569г., когато група панонски българи, включени във войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия. Именно затова в тази държава, има и много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери.

В средата на VI век част от панонските прабългари, водени от кан Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити.Оцелелите бягат в Северна Италия, в околностите на Венеция. Дружината се заселва в Беневент и Кампобасо в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния. На Алцек е присвоена титлата “дукс”. За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече — в съчинението си “Български преселници в Италия през VI в.”(1933) Винченцо Д’Амико съобщава, че дори до началото на XV в. в Италия е имало българи съхранили народностното си самосъзнание. На 23.V.1417г. – пише авторът — българските благородници от гр. Верчели полагат клетва пред дука на Милано. Дни по-късно същото задължение поемат и българите жители на Милано.

Към 1933г. Д’Амико брои потомците на древните българи, живеещи в Италия, на около 3 милиона души!!!

Позорният договор за Ромейската империя, подписан в 681г. с българите бележи края на една война, а не някакво начало. Канас/княз Еспор/Испер рих (Аспарух) се е качил на трона на Дунавска Българиятри десетилетия по-рано през 70-те години на VII в.,, когато започват походите му начело на оногундурите на юг, отвъд Дунава, където вече имало значителни български поселения.

На следното лято, когато българските конници започват да палят вилите на ромейските патриции в предградията на Константинопол, императорът е принуден да си купи позорен мир с българите. Занапред ще плаща не само данък, но и ще признае, че отвъд Хемус има нова държава.

Държава, основана от канас/княз Аспарух, в която жреците измерват най-добре времето в цяла Европа, защото познават движенията на небесните тела, държава, в която за разлика от позлатения Версай 1000 години по-късно хората се къпят в нарочни обществени бани, държава, в която умеят да строят крепости и градове, държава горда, сурова и държелива, устояла на времето вече 13 века, тя била наречена още Дунавска България, в отличие отВолжка България, или І-ва българска държава на Балканите – нашата България.

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските българи, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на българите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Канас/княз Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Така заселването на куберовите българи в Македония води до създаването на военно-племенен съюз със склавините – “местните славянски племена” на територията на империята, насочен срещу византийците.

/Във връзка с израза “местните славянски племена” – нека си припомним, че през V-VI век, всъщност в т.н. българска група на “южните славяни”, влизали племената наследници на северните траки – даки и гети, които заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват с потомците на автохонното население траките – пеласги, мизи, фриги, етруски, илири и скити./

В резултат на това, Куберова България била е основана в 680г. в областта на дн. Македония. Във Войната срещу Византия участват двамата братя – Аспарух и Кубер. Така България откъсва от Византийските територии цели 100 000 кв. км площ.

В 688г. Византия разваля договора и напада България, но среща на пътя си Куберовата армия и отново губи територии. Канас/княз Кубер си ги взима, като награда за победата над Византия.

Първият опит за обединение между Куберова и Аспарухова Българии е неуспешен. Вторият опит прави по-късно канасубиги Крум с неговата решителност, като обединява териториите на двете Българии. И отново напада Византия като използва нов подход. Той тръгва по долното течение на р. Струма, там унищожава византийската основна войска, край гр. Серес – на 400 км от границата на Дунавска България. След това превзема Сердика, а след това присъединява и териториите на Кюстендил, Благоевград и Перник.

И така, като заключение можем да кажем, че след смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешните междуособици и натиска на хазарите, възстановената от владетеля през 632г. империя на българите, (основана още през 165г.), наречена Стара Велика България се разпада. Канас/княз Аспарух създаваДунавска България, а по-малкият брат на канасубиги Кубрат Шам-Бат (593 – 653г.) Черна България (или държавата Дулоба) със столица дн. Киев (677г. – до 690г.).  Канас/княз Кубер създава Куберова България, основана в 680г. в областта на днешна Македония. Волжка България е името на другата Велика България, в която остава част от българското племе по поречието на Волга след 660г., с държавен глава канас/княз Котраг, също един от синовете на канасубиги Кубрат.

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, с добре подредена административна и военна структура. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел – не е била робовладелска.

България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века (от 165г. до днес) под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ.

През 2015г. ще се навършват 1850 години от създаването на Стара Велика България и 1335 години от основаването на Дунавска България – нашата България!

ИЗВОРИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ –http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Izvori%20-%201%20chast.htm

Всички използвани в публикацията наименования на  владетелски титли са съобразени с тези, посочени в Оригинала на Уваровия преписна “Именника на българските владетели“, както и с титлите, изписани в каменните надписи, намерени на територията на Първата българска държава от владетелите Омургаг и Маламир.

…свързана публикация… “Краят на Древна Балхара и преселението на българите към Кавказ и ЕВРОПА” –http://alexandradelova.blogspot.com/2015/03/blog-post.html

---

ЕТИМОЛОГИЯ И СЕМАНТИКА НА ПРАБЪЛГАРСКИТЕ ГРУПОВИ НАЗВАНИЯ – ОНОГХОНТОР-БЛГАР, УТИГУРИ И КУТРИГУРИ

Иван Танев Иванов,

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. – http://protobulgarians.com

Названията оногхонтор-блгар и утигури са многократно засвидетелствани във важни исторически източници като групови племенни названия на прабългарите, населяващи района на север от Кавказ и по Северното Причерноморие в периода 1-ви – 7-ми в.

Към тях традиционно се прибавят и кутригурите, асоциирано или подчинено на прабългарите сродно племе. Кутригурите живеят северозападно от река Дон и още от началото на VI-ти век многократно нападат областите Илирия, Мизия и Тракия на Византийската империя.
Утигурите живеят източно от тях и към средата на VI-ти век влизат във война с кутригурите в интерес на Византия. Интересно е, че много руски автори представят войната между утигури и кутригури като война между анти и склавини.

От своя страна, оногхонтор-българите, наречени още вътрешни българи, заемат източната част на този обширен район, където са съсредоточени големите градски и стопански центрове Хумар, Балкар Балк, Балх, Беленджер и др. В много източници се среща и още едно племенно название за ранните кавказки българи – оногури, което повечето учени считат за еквивалентно на оногундури.

Има византийски и китайски данни, че оногурите са живеели първоначално (II-ри в. пр. н.е.) в согдийската област Уструшана с център град Бакат – района Унаге, според китайски хроники. По-късно се появяват в Северното Прикавказие. Под влияние на аварите (средата на VI-ти век) и хазарите (средата на VII-ми век), част от оногурите се изселват от Северното Прикавказие към източните склонове на Карпатите, където оставят много топоними (Унг вар – градът на оногурите, днешният Ужгород; Унгвария или Оногория – днешна Унгария).

В ръкопис на Евнапий от 377 година, който е бил отделно съчинение за хуните, ползван като източник от Прокопий Кесарийски през VІ век, се цитира легендарен разказ, от според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава в Задкавказието. Според някои автори, всъщност името на племената са кутри и ути, а наставката – гури просто означава хора, народ.

Съгласно византийски автори (Комес Марцелин. Хроника. В: П. Петров и В. Гюзелев. Христоматия по история на България. том 1. Наука и изкуство. София, 1978, с. 57-62) кутригурите и утигурите са етнически родствени, имат общ прародител и еднакви обичаи. В стари времена те се наричаликимери и скити, откъдето е и произхода на топонима Крим (етнонимът на камир -„кимерийците” от гръцки), упоменат и от Теофан (ок. 758/759 -817/818) .

В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286): “Народът, който били скити, ромейте, наричали българи” .

Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век) приравнява сарматите с оногхонтор-българите, наречени още вътрешни българи, установили се трайно в Кавказ най-късно до І век пр. Хр. по времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). От цялостният контекст на творбата му, се вижда ясно, че говори за същите територии, владени от Стара Велика България, в които остава най стария от синовете на Кубрат – Бат Баян.

Александра Делова

Източник: alexandradelova.blogspot.com

 

 

 

Автор:  Ваня Ставрева

Тайни тунели от замъка “Баба Вида” водят в неизвестна посока, а проход под Дунав го свързва с отсрещния румънски бряг.

Тази легенда от години битува сред жителите на Видин. Археолозите също предполагат за съществуването им, но и до днес не са правили проучвания.

През месец май 2013г., предположението се потвърди, след като иманяри попаднаха на таен тунел в крайдунавския парк на около 50 м от замъка.

Не само тунелите, но и самият “Баба Вида” не е проучен достатъчно и е загадка какво се крие в него особено в античните пластове. Това се потвърждава от карта, на която са отбелязани местата с осъществени през годините сондажни проучвания. Тя показва, че почти 90% от обекта е “бяло” петно, но въпреки това от 1990 г. в него не са правени никакви археологически проучвания.

Това, което днес е познато и се вижда от “Баба Вида”, всъщност е видът на крепостта от османския период, когато тя е преустроена и е изпълнявала функции само като отбранително съоръжение.

Средновековният замък обаче е изглеждал по различен начин, защото в него са живели видинските владетели, включително и последният български цар от XIV в. Иван Срацимир.

Знае се, че българската крепост е стъпила през втората половина на X в. върху останките на античния римски град Бонония, строен в периода I-IV в. В българския период до края на XIV в. крепостта се превръща в замък. Благоустроявана е, като последното разширение е направено от цар Иван Срацимир, на когото е именувана главната кула на замъка.

Така “Баба Вида” заема площ от 9,5 дка и има вътрешен и външен двор, а крепостният пояс е заобиколен с ров. Жилищата са били на 2 етажа с изглед към вътрешния двор, а в него е имало и царска църква.

“Доказано е, че “Баба Вида” лежи върху Бонония, след като проф. Стамен Михайлов при сондажни проучвания през 1957-1959 г. открива на територията на крепостта римска кула”, казва археологът от Регионалния исторически музей Оля Миланова. Тя припомня, че на този обект е работил и археологът Въло Вълов – откривателят на Калояновия пръстен, който е намерен в гроб в църквата “Св. 40 мъченици” в Царевец. Той така и не успява да публикува откритията си, а находките му се пазят в кашони.

Едно от публикуваните му разкрития е на останки от средновековна църква параклис, която е обслужвала царското семейство.

“Очаквам бъдещи археологически проучвания в южната част на “Баба Вида” да дадат интересен материал, защото строителството от най-силния период от времето на Второто българско царство XII-XIV в. е покрито от османските градежи”, казва Миланова.

Според нея археологически сондажи трябва да се направят на няколко места в крайдунавския парк на Видин, за да се установи накъде са водели тайните тунели.
“Няма замък и крепост през Античността, който да не е имал връзка с външната част чрез такива тунели.

От “Баба Вида” по-скоро е имало система от тунели и изходи към вътрешността на сушата, отколкото под Дунав. Последното ми се вижда фантасмагория”, категорична е археоложката.

Тя споделя, че знае за вход към тунел, който тръгва от външния двор на замъка, но още през 70-те г. е бил затрупан и никога не е проучвано накъде води. Иманярският изкоп
от миналия месец свърши част от работата на археолозите и разкри подземен тунел със зидан свод от тухли и камъни, което е попречило на слягането на земните пластове през вековете и го е запазило.

Накъде е водил той, дали е имало тунел под Дунав и друг към намиращия се в близост т.нар. Венециански склад от времето на Иван Срацимир, са въпроси, които чакат отговор. Както и бил ли е наистина Влад III Цепеш, познат като граф Дракула, във Видин.

Исторически документи твърдят, че най-известният вампир е бил по нашите земи, а средновековна поема твърди, че той е бил и във Видин, като посочва града с тогавашното му име Бъдини и като столица на България (градът наистина е столица на Видинското царство на Иван Срацимир).

По разкази на очевидци през 1463 г. средновековният немски поет Михел Бехайм пише в поемата си “За един злодей, който се наричаше Дракула – войвода на Влахия”, следното: Четиристотин шестдесет и втора – година на плача и на позора. Тогава Дракула се устремил на поход към големия Никопол и както след това узна Европа, към двайсет и пет хиляди избил неверници и християни.

Споменът за унищожаването на Видин от Дракула е описан така от Бехайм: …до столицата на България, опасана от крепост здрава. Бондан ратта му я зовеше, а Биндин турците, понеже те я владееха тогава. Войските кралски завладяха със щурм задържен твърдините – погубиха те първенците, че все проклети турци бяха.

Дали в замъка “Баба Вида” може да бъдат намерени и материални доказателства за присъствието на Дракула и касапницата във Видин, може само да се гадае. Самият Дракула описва детайли от военните си действия от южната страна на Дунав в писмото си от 11 февруари 1462 г. до Матей Корвин.

Има и други исторически доказателства, че Влад III Цепеш се е подвизавал по нашите земи.

Предишната година султанът на Османската империя Мехмед II Завоевателя наредил на управителя на Видин Хамза паша да скрои клопка на Дракула, за да го плени или убие. Не се знае с какви послания Хамза паша изпраща при влашкия княз мъж с име Томас Катаволинос, за да го примами да дойде до Дунав и да мине на юг.

Някак си Дракула узнава за клопката и успява да хване и Катаволинос, и Хамза паша. После следва кървавият му поход между Видин и Никопол и набиването на кол на десетки хиляди.

Набиването на кол е бил любимият му начин за умъртвяване заради постепенното разкъсване на вътрешностите на човека, което било свързано с жестоки болки, а агонията продължавала с часове или дни.

Според историческите източници Дракула е умъртвил по този начин между 40 000 и 150 000 души. Заради това още приживе получава прозвището Цепеш – от славянската дума цепя.

За другото му прозвище – Дракула, има обяснение в тогавашните румънски поверия. Влад Цепеш се е отказал от двойното причастие в православието – с тялото и кръвта Христови, защото приема католическата вяра. Според румънско поверие отреклият се от вярата си православен задължително става вампир.

Според тогавашните разбирания за вампири се смятали магьосниците, сключили съюз с дявола, на които им била нужна човешка кръв за магически обреди.

С действителната личност Дракула постъпват по всички правила за умъртвяване на вампири. Той е пронизан с кол в гърдите, а главата му е отстранена от тялото и е занесена в Цариград. Тялото му е погребано в манастира в Снагов, където през 1930 г. археолози откриват в безименен гроб срещу олтара скелет без глава.

Източник: 24chasa

 

 

Автор: Ангел Ангелов (Щапаров Младши)

С древните Арийци прекалено много се спекулираше през XIX-XX век, предимно от неподготвени политици и недобросъвестни полуисторици, желаещи да привлекат вниманието към себе си спекуланти и повлияни от теснопартийни интереси грандомани. Те създадоха неправилната представа, че зад понятието “Арийци” се крие някаква фиктивна народностна група, измислена от германските нацисти, които искали да насаждат в обществото извратени норми на поведение като расизъм, антагонизъм, екстремизъм, социализъм, семитизъм и антисемитизъм.

Историята на световните цивилизации обаче знае, че реални племена с името Арийци наистина е имало. Те дошли неизвестно откъде (предположително- от районите около Каспийско или Черно море),завладели Индия преди близо четири хилядолетия,оставили в нея феноменално големи и дълбоки следи от културата си и накрая изчезнали безследно. Нацистката пропаганда от първата половина на XX век обаче до такава степен бе политизирала явлението “Арийци”, че доскоро обстойното говорене и възбуждането на интерес към тях бе не само табу, но бе считано за проява на краен и ултрадесен националсоциализъм, екстремизъм, шовинизъм и дори расизъм.

Нацистката пропаганда наистина прекаляваше със спекулациите по въпроса и по някакъв сякаш предварително разработен от задгранични кукловоди ценарий превърна думата “Арийци” в толкова мръсно и срамно понятие, че всякакви проучвания върху миналото на тези племена за десетки години напред бяха не само блокирани,но и съвсем забранени. Това си има и логично обяснение разбира се, понеже е съобразено с интересите на определена група хора (същите международни банкови монополисти, бандити и мошеници, които ограбват света чрез поредица от предварително планувани финансови “кризи” и печатат милиарди валутни единици без никакво покритие). Същите тези елементи поради някакво жалко недоразумение не искат да бъдат асоциирани с Арийците и дори провеждат целенасочени, извратени и гротескни кампании за тяхното очерняне, плащайки на специални хора да измислят разни противни вицове, рекламиращи “глупостта” на блондинките и злоупотребяващи с народната мъдрост “Бий самара,да се сеща магарето”, или в нов вариант “Бий колата, да се сеща шофьора”.

Днес обаче новата Българска историческа наука, отърсила се от тесногръдите партийни предразсъдъци и срамните комунистически фалшификации най-после свободно може да каже на хората:

Да, Арийци наистина е имало, има ги и днес! Съвременните Арийци обаче не са расисти, нацисти, ционисти, антисемити и религиозни екстремисти, нито фашисти или комунисти и никога не са били такива, понеже са обикновени хора и са навсякъде сред нас. Кои са били те в миналото и кои са днес – това няма да ни го кажат политиците с техните комплексирани души и дирижирани възгледи,за които политиката е висша степен на актьорско майсторство, а древните хроники и изследванията на “Ангеловия анализ”, извършвани чрез строго придържане към данните, откривани в историческите документи.

Истинското име на Арийците е Ари, но те се наричали понякога и Арии. Понятието “Арийци” е късно наложено множествено число на етноним, чието значение отдавна е забравено,и представлява нова транскрипция от времето на късния Ренесанс, която се използва не защото съвпада с автентичното название, а защото създава езиково удобство за съвременните учени, които все още не разбират добре кои са били Арите, от къде са тръгнали, защо са се преселвали и кои са днешните им потомци. Историята за тях обаче се оказва твърде “дебела” и не става лъжица за всяка уста, понеже претенции за Арийска принадлежност вече имат не само днешните германци, а също така руснаци, унгарци, гърци, иранци, британци, шведи и пр. Какво означава обаче тяхното племенно название и откъде произлиза – това не знае никой от тях а го знаем само ние, Българите и дори си имаме свои хилядолетни думи, с които обозначаваме кои са Арите:

Ари = Ора, а Гури (друго название на Арите) = Хури (Хора)!

Това означава, че Ари за дедите ни са били всички Българи и хора от Български произход. Новите проучвания сочат, че Ари (Ора, Хора) не е име на едно отделно племе, а сборно име на група племена. Кои са тези племена и защо са се наричали така ни казва “Ангеловият анализ”, който още преди 3 години направи взаимовръзка между името на един от прочутите Български богове и етнонима “Арии”. Тази информация бе изнесена на няколко пъти под формата на коментари във “Фейсбук”, откъдето доста хора успяха да я научат но не бе официално публикувана, понеже времето за това още не бе дошло. Сега, обаче, това време дойде и днес мога да разкрия цялата истина, която бе частично спестена в “Taйната, скрита зад названието “Българи” (http://shtaparov.blog.bg/politika/2012/08/12/tainata-skrita-zad-nazvanieto-quot-bylgari-quot.987632), което разбира се подведе част от плагиатите, които опитаха да припишат откриването на това тълкувание на себе си. Проучванията установиха, че Арийците (Арите) са два вида – същински и бивши, като истински Арийци са САМО Българите, а към бившите и асоциираните спадат много други народи. Не е случайно това, че древно-Българската дума “Ари” (Ора, Хора) е включена в нашето народностно самоназвание, а цялото й значение е следното:

Ари (Арии) = Ареи (Ареви) и Яри (Яреи, Яреви) което значи, че Арийци са Хората на Арей (Арес) – Марсовите племена, чието име в преносен смисъл означавало Бойците (Воините)! Названието Ари означава още Ури (Сури) т.е. Соли (Слънчеви) което без съмнение визира също Дионис, понеже Слънцето е негово дневно проявление.

Затова в далечната древност, когато всяка миграция на непознати хора към дадено селище носела опасност от военни конфликти, изразът “Додоха някакви ора” означавал най-често “Дойдоха някакви войници” и бил сигнал към цялото население да се вдигне на оръжие и да прогони натрапниците. Доста хора през миналите месеци и години успяха да научат от откъслечни мои коментари в “Интернета” това значение на етнонима “Ари”, но не успяха да научат въз основа на коя система е установено това, нито кои са Марсовите племена и защо Българите са най-важната част от тях. Тази статия пък бе започната преди близо 3 години (по-точно на 11.03.2013 г.), но завършването и пускането й сред читателите бе отлагано по различни причини досега. Напоследък обаче в “Интернет” различни хора почнаха да пускат малки публикации и коментари повлияни от моите по-раншни, в които твърдят че Арите произхождат от Арей, без да посочат източника на това познание. В познанието за Арите няма нищо лошо както знаем но се създаде ситуация, в която много хора щяха да научат истината за тях, без да разберат кой всъщност я е установил и с помощта на коя система е станало това,при което пускането на тази статия стана неотложно и дори крайно належащо.

Днешните историци знаят, че в Индия е имало Арийско нашествие преди близо 4000 години, което изкорен преобразило езика, религията и културата на страната. Те знаят и гръко-римския мит, според който Дионис по същото време завладял Индия а после се върнал обратно, но никой от тях не е направил връзка между двете събития досега. И понеже в крайна сметка се оказа, че това е неразривна част от Българската история, дълг на Българите бе да открият и установят това.

И наистина – волята Божия, новото мислене и новите исторически открития позволиха именно ние да направим тази взаимовръзка и днес вече уверено можем да твърдим, че Арийското нашествие и нашествието на Дионис в Индия са едно и също историческо събитие, наречено с две различни имена. Затова днес мога да добавя към предишните си разяснения, че Арийските или Марсовите племена, които тръгнаха от Тракия и завладяха Индия преди близо 4000 години са Български и представляват самите племена на Дионис.

Но откъде правите този извод? – би запитал някой и с право би се зачудил как може да има нещо общо между войнствените Марсови племена и гръцкия Дионис, който е бог на веселието, плодородието, виното и пиянството. Оказва се обаче, че общо има и то е толкова много, че позволява да поставим знак за пълна идентичност между единия и другия. Основания да твърдим това има много и то твърде сериозни, както ще видим по-долу. Тук за улеснение на читателите ще разделя този въпрос на две и ще се опитам да отговоря на всяко възможно питане:

I. Същинските Арийски племена са Български и за това има много доказателства:

1. Установеният от тях език в Индия е индоевропейски и съдържа голям брой ярки образци на древната Българска лексика.

2. Новите богове, установени в Индия след Арийското завладяване носят Български (в това число и Тракийски) имена.

3. Памир, в който наши деди са живели дълго и от който са дошли “Славяните” сиреч Памирските Българи е бил някога неразделна част от Индия.

4. Голям брой топоними, а също градски и речни имена в Индия имат Български произход.

5. Първата индуска писменост – брахмите в най-стария си вариант са съвпадали почти напълно с “пра”-Българските “руни” (йероглифи).

6. В Индия бил наложен, макар и с помощта на будизма древния Български циклов календар,който в своята същност представлява и Тракийски календар.

7. Траките са вид Българи а едно от най-старите имена на древна Тракия е “Ариана”,което значи “Ареина” (Страна на Арес т.е. на Марсовите племена).

8. До много късни времена водеща роля сред Кастите (Частите) на индийското общество играели Саките (Скитите) за които древните автори са се погрижили да ни информират, че имат Тракийски произход.

9. Едно от най-главните Арийски племена, възпято в световноизвестната “Махабхатата” (Маха Бхарата) е племето Бхарати (Бохарати, Богарати).

10. Имената на Арийските племена, наричани още Ведически,произлизат от имена на Български богове.

11. Арийците били конни племена,каквито са и Траките т.е. Българите.

12. След Арийското нашествие изведнъж в Индия се появяват множество Трако-Илирийски племена, а “Трако-Илирийски” както вече знаем означава Български:

Трако-Илирийско племе            Арийско (Ведическо) племе

Синти                                              Синди,Инди
Дардани                                         Дарди
Епири                                              Пури (Пуру)
Белазги                                           Беладжи (Белуджи)
Пирогери (Бурогари)             Бохарати (=Богарати)
Вакхани,Вакханки*                 Вахани,Ваханки
Бриги                                               Бригус
Kшатри                                           Сатри
Траки                                               Тураки (Турки)
Кикони                                           Кикони
Тюни (Туни)                                Туни
Сарапари                                       Сарагури
Едони                                              Ведини (=Ведони)

13. Дори официалните имена на днешна Индия, които тя е получила от Арийците са Български:

а) Индия= Синдия (Синтия). Синдо-Меотите са известно древно-Българско племе, обитавало бреговете на Азовско море а преди това и Тракийското Беломорско крайбрежие под името Синти. Затова името “Синдо-Меоти” не бива да ни заблуждава – то означава “Синди,живеещи по бреговете на Меотида сиреч на Азовско море”.

б) Бхарата = Бохарата (Богарата, Богарите). На въпроса “Защо няма Българи в днешна Индия сега?” е лесно да се отговори. Българите в Индия някога били мнозинство, но нямали онази патологична и нескончаема раждаемост,която имали и още имат индусите, затова постепенно изгубили своето преимущество и се претопили в индийското “море”. За тях обаче се носят слухове,че индийски политик през втората половина на ХХ век е казал следната крилата приказка:

“Спрете да се карате за това кой на Балканите днес е Българин и колко милиона Българи има по света понеже не знаете, че в Индия живеят 300 милиона потомци на Българи!”

Това помпозно твърдение би ни се сторило шокиращо и дори фантазьрско ако не знаехме, че само до преди 1000-1200 години Българите са били един от най-големите народи в Европа ако не и най-големият, а 50 или 100 хиляди души Български колонизатори, попаднали в Индия чрез Арийското нашествие преди 3500-4000 години като нищо може да имат дори не 300, а 800 милиона потомци от смесени бракове досега! Който е гледал индийски сериали добре знае, че в Индия освен типични дравиди от черната раса има и голям брой бели европеиди, които не са попаднали там по време на английската, татарската или македонската колонизация а са потомци на Ведическите племена, т.е. на Българите.

II. Aрийците или Марсовите племена са племената на Дионис а Марс и Дионис са тъждествени помежду си,понеже:

1. Ариите се наричали и Веди, заради което ги назовават още Ведически племена, а Веда (Вода, Водача) и Водин (Вотан, Один, Адин, Един, “Той самият”, Войин) са част от имената на Марс. “Водач” и “Войин” (Водин) са божествени епитети, които прилягат чудесно на бог-завоевател като Дионис и няма в индийската история друго събитие освен Арийското нашествие, което може да се свърже с похода на Дионис.

2. Водачът на Арийците станал известен в Индия с името Брома (Брама,Рама), което отговаря на споменатите в гръко-римските извори алтернативни имена на Дионис – Хрома (Хромий, Хромият) и Бромий, чието име носи Българският цар Брем (виж “Болг и Брем”), споменат от Паисий.

3. Дионис бил и военен бог, понеже походът му целял завладяването на тогавашна Индия, а Тирсът му (Тирс = Терс, Трес) служел за разтрисане (удряне, малтретиране или дори убиване) на непокорните. Това добре личи върху римските мозайки, изобразяващи как Дионис покорява Индия – с оръжие в ръка:

4. Дионис бил колективна персонификация на цяла група Тракийски (Български) богове, но най-вече на Марс, Хермес, Слънце, Сатурн и Юпитер. За това говорят древните историци и взаимовръзките между известните имена на тези богове, установени от “Анализа”.

5. Името на племето Вахани, което все още обитава земи в Памир (той бил част от древна Индия) означава Вакхани (Дионисови жреци) и Валхони (Вел Хони, Вел Вони, Вел Войни, Велики Воини) от което разбираме, че Сатрите (Вакханите, Бакхините) са били жреци и воини едновременно.

6. Сборното име на Ведическите (Арийските,Дионисовите) племена, с което те станали известни на древните гърци е Саки, но освен “Скити” то означава и Секи (Племена на Сечащия бог, Марсови племена). Другото им име “Скити” освен “Скитащи” означава още “Сакити” (Сакати, Племена на Сакатия [на Хромия] бог) сиреч Племената на Хромий (Бромий) и Секати (Сечати, Сечащи, Които секат т.е. Марсови).

7. Сатрите (Кшатрите), които в Тракия били Дионисови жреци (Сатрите са Сатири), в Индия били военно съсловие. От тяхното име произлиза нашето название за военни палатки – Шатри,както и фамилиите Салтирови (=Сатирови,с добавено “Л”) и Сотирови.

След тези уточнения е нужно да припомня, че нашите деди имали обичай да обожествяват своите велики царе – точно както постъпвали Траките и повлияните от нашата култура египтяни, римляни и китайци. Изключително успешния цар Дионис, за когото от гръцките писания знаем, че е Тракийски (Български), а не гръцки цар не правел никакво изключение – подобно на всеки велик водач той бил обожествен а култът към него – разпространен под най-различни форми из целия античен свят. Българите правели същото – обожествявали или канонизирали успешните си владетели. От всичко изнесено дотук става ясно, че Българите са хората, които обожествили Дионис – това се доказва и от известните на античните хроникьори негови имена като:

1. Дионис = Дилонис (Дулонос) т.е. Носещ Дуло (Носещ Ритон). Българите наричали ритона (чашата на Дионис) с името Дуло (Дулбо, Дълбо) т.е. “Издълбан като цев”. За цевите на тръстиката например е известно, че са “издълбани” (кухи) и това е основният смисъл, съдържащ се в названието “Дуло”на Българските ритони.
2. Бакхус (Бакх) = Бак (К=Х=КХ), Бах (Баг, Бог).

Днес вече разполагаме с немалко данни които ни уверяват, че древните Българи са познавали ритоните и култа към Дионис:

1. В прочутите Български съкровища от Малая Перешчепина и Наги (Наг, Над) сент Миклош има два златни ритона, направени от Българи и принадлежали на древно-Български князе:

2. Неотдавна до княжеския дворец в Плиска бяха открити уникални стъклени плочки с вградени златни апликации, изобразяващи Дионис обграден от лози:

3. В ранната Плиска от VII-VIII в. са открити основите на уникална за средновековна Европа сграда с кръгла форма и диаметър 30 м,която според най-новата ми версия е била храм на Дионис В нея имало система от малки помещения, вътрешен двор и колонада на входа. Недалеч от нея е открита и втора, по-малка такава сграда с диаметър 14 м:

Ето и кратка записка за тези открития: “Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от времето на Омуртаг в първата половина на IX в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план окръжност и диаметър 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва,върху която епостроена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият “в негатив” целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък лияат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада.” Години преди това проф. Рашев открива основите на друга кръгла сграда с диаметър 14 м., както и могилно погребение на знатен Български аристократ, в което са положени множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове и глави на жертвени животни: кон и овен.

Българите са първите и последните хора на земята, които изповядвали същинския култ към Дионис, поради което множество наши владетелски имена са свързани с него:

1. Дуло = Ритон (Чашата на Дионис). Такова божествено име може да носи само човек, който произхожда директно от рода на Дионис.
2. Вокил = Бокал (Чашата на Дионис) и Бокил (Божил, Божий), а смисълът е същия както по-горе. Други значения на това име са Вакхил (Вакх-Ир, Вакх-Ар т.е. Вакхан [Вакхин] – Човек [Жрец, Жарец] на Дионис), Вакъл (Човек с очи като на Богинята Майка) и Вокал (Викал), което свързва съответния владетел с Хермес, а той е едно от превъплъщенията на Дионис.

3. Крум = Грум (Гръм т.е. Хермес) и Хром (Хрома, Брома т.е. Дионис). Крум явно знаел много добре какво означава името му, затова се осмелил да посегне на “чашката на народа”, като забрани виното от висотата на божествената си същност, с което индиректно казвал на хората: “Дионис ви даде виното, Дионис ви го взема”.
4. Кардам = Кардан (Кар-Дан, Кур-дан, От Бога Кур даден) а Бога Кур е Бога Мъж (Бога Маж [Марж, Марс], Гордан (От горе [От небето] даден). Защо Бога Кур (Хур, Гур, Дур, Дул) е Марс сиреч Дионис? Понеже Марс (Марес, Мариз) = Арес (Ерос) и Херос (Керос, Курос) а “Кур” в древността значело още Човек, Мъж, Воин.

5. Еран = Аран (Арян, Ариан, Ариен) т.е. Марсов.
6. Ерми = Херми (Герми, Гърми, Курни) т.е. Хермес (Кермес, Кур нос, Кур носещ) и Гермес (Гърмеж).

7. Борис (Барис) = Борес (Борец, Бог на борбите и конфликтите), Борисъ (Бори се, Преборва се), Пораз (Парис) т.е. Поразяващия бог, който разбира се е Марс и Хермес едновременно, т.е. Дионис.
8. Кубер = Кубера (Индоарийски бог на плодородието, а това е Дионис), Кабир (Тракийски бог- едно от лицата на Дионис), Кавар (Келтски [Белгийски] цар и бог, идентичен с Кабар [Кубар, Кабир]).

9. Алцек = Алчек (Вял Чук, Вьел Чук, Великия Чук), който е Хермес (Бог на гърма и аватар на Дионис).
10. Курт = Кут (с отпадане на добавеното “Р”) сиреч Сатурн, който е нощното лице на Дионис. Името му означава още Сут (Съд, Сед, Сат) ще рече Съдника, Постоянния [Вечния], Сатрин [Сатурн]), Куц (Куция бог), Кус (Къс – Късия бог) и Кутр (Кутре=Малък), а Малкия бог (Мала бога) е Сатурн-Дионис. От нас това име попаднало у германците, у които и днес може да видиш хора, които се наричат Курт Мюлер (Курти Меляря [Мелничаря]), Курт Манхайм и пр. Другото име на великия Курт е Кубрат, а значението му е Куберат (Куберит = Сатурнов, Роден в месеца на Сатурн) и Кубат (Капат, Капата на боговете) което значение идва от времето, когато Сатурн бил Първия (Стария) бог в Календара на древните Българи.

11. Расате = Ръзате (Хръзате), което означава Слънчев (Роден в месеца на Слънцето, Посветен на Слънчевия бог), а този велик езически бог е дневното лице на Дионис.
12. Самуил (Самоил) = Сама Ил (Сама Ал,Сама Ар) т.е. Сама същество или Сама бога, който разбира се е Марс (Ведин, Един, Той Самият).

Този списък може да бъде разширен с още много имена но разумно допустимия обем на статията не го позволява, затова ще спомена имената на някои от по-известните Арийски народи с добавката, че същински Арийци са САМО Българите в техните различни разновидности понеже само те говорят езика на древните Ари, а останалите изброени народи говорят различни други езици,повече или по-малко повлияни от нашия. Към Българския език причислявам разбира се всички други езици или по-точно диалекти от “славянската” група, чието истинско име е “Арийски” или по-точно “Българоидни” (ПараБългарски) езици.

I. Същински Арийци (Ареи):

1. Българи (Болг-Ари, Велк-Ари), Бугари (Богари, Бог-Ари). Означава “Великите Ари” (Великите, Божествените Арийци, Хората на Бога),”Болги, които са станали Арийци”,”Болгите на Марс” или Юпитеровите (Водещите), но и Великите (Големите, Високопоставените, Слънчевите, на Слънчевия бог) Арийци. Останалите подробности за тяхното народностно име, които не съм казал в съответната статия от 12.08.2012 г., предпочитам да разясня по-долу като отбележа, че днешните “славянски” народи в качеството си на древно-Български племена са по презумпция Арийци. Затова в този списък няма да видите техните имена, които не са народностни а племенни, поради което нито един “славянски” народ освен нашия не носи в етнонима си наставката “-АРИ”.

Затова в числото на Българите по презумпция са включени сегашните или бивши Български и “Славянски” (Склавински) племена като:

1 А. Македонци (племенно име на днешните западни Българи)
2. Сърби
3. Руси

4. Словаци
5. Словенци (Венети)
6. Хървати

7. Чехи
8. Поляци
9. Моравци

10. Русини
11. Украини
12. Беларуси

13. Черногорци
14. Босненци
15. Илири (Велири, Вел-Ари, Гал-Ари)

16. Гали (Гари [Ари], Гури) познати и под името Келти, а главните им племена се наричали Белги и Германи.
17. Траки, в това число Пелазги- виж Тракийските племена Пирогери (Бурогари, Бургари), Епири (Кабири, Кубери) и пр.
18. Кимери (Кумери, Шумери) т.е. Хунори и Хемари (Хора от Хем [Хемус] и Коняри [Конни племена]).

19. Кафтари (самоназвание на Минойците) = Кахтари (Катари, Кидари, Зидари), Кут-Ари (Сатурнови т.е. Черни [Нощни] Арийци). Имена като Шумери, Кафтари и Ибери показват, че Арийците са много по-стари от събитията, свързани с арийското завладяване на Индия и тяхната поява може да се датира не по-късно от 3500 г. пр. н.е.
20. Авари = Кавари (Кубари), Бавари (Багари).
21. Сармати = Самати (с отпадане на добавеното “Р”): Племената на Сама бога (Марс).

22. Утигури = Кутигури (Кути-хора, Сатурнови т.е. Черни арийци, вероятно от Кавказки тип).
23. Кутригури = Кутри-хора (Малки арийци, Хора на Мала бога [Хермес или Сатурн]).
24. Кидари (Кидарити) = Кид-Ари (Кут Ари, Съд Ари) ще рече: Сатурнови арийци (Поклонници на Сатурн, които приели Марс-Арей за свой цар и бог).

II. Бивши Арийци. Техните езици са повлияни повече или по-малко от нашия,но все пак различни от него което говори, че те постепенно са се раздалечили от нас в езиково и културно отношение под въздействието на различни причини:

1. Ирландци. Името “Ир-ландия” означава Страна (Ланд = Люнд или Люд [Люде] – без носовката) на Ирите (Арите).

2. Тохари = Тох Ари (Племена на Богинята-Майка,които станали Арийци [Марсови племена]). Езикът им се раздалечил от Българския далеч на Изток, където залегнал в основата на по-късните маджарски (унгарски), татарски, тюркски и прочее езици.

3. Маджари (Мишари) т.е. Мизари (Мизи-Ари, Мизийски Арийци), а също “Мизи, които са станали Арийци” (Марсови племена), приемайки Арей за свой владетел. Другото име на Маджарите – Унгари (Хун-гари, Хун-хора) потвърждава това становище макар те да променили езика си, живеейки далеч на изток в продължение на много векове.

4. Татари = Тат Ари (Племена на Бога Татко, които станали Арийци т.е. Марсови, като приели Арей за свой владетел).

5. Пруси. Повечето от тях отишли в Памир заедно с Дионис а отчасти и по-късно, първоначално обитавали районите около гр. Пруса в Мала Азия (техен стар столичен център), а старите им имена са Бризи, Бриги и Блъги (Блъгари). На изток много от тях променили името си и станали Руси (Роси, Раши) което ги превърнало в Ръзи (Хръзи – племена на Слънчевия бог, който е дневно проявление на Дионис). Другите се установили край Балтийско море, но впоследствие били избити или погерманчени в резултат от кръстоносните походи, които немските католици предприели срещу тях през XII-XIII век.

6. Алани = Арани (Аряни, Ариани). Те са роднини или потомци на добре известното Арийско (Българско) племе Елами (Еламити), чиито изродени потомци са и днешните Елини.

7. Германци: те са до голяма степен потомци на древни Германи (Гърмяни, Хермани), които били Хора на Хермес-Дионис и разклонение на Келтите (Галите).

8. Иранци = Арянци (Арианци). Старото име на това племе не опровергава това твърдение а го подкрепя, понеже Перси = Берзи (Берзити, Берсили, Берс-Ири, Перс-Ари), а името Иран идва от формата Ириян (Ариян, Ариен т.е. Арийски). Техният език също се променил под въздействие на чуждата среда, в която били поставени да живеят, но в него останал огромен брой Български заемки.

9. Ибери = Кибери (Кубери). Най-древните Ибери, включително племето Баски (Божки [Болжки]) и Грузинци били Арийци разбира се, но после променили и отчуждили своя език, вероятно заради недостатъчната си индоевропеизация.

10. Хазари = Каз-Ари (Гос Ари, Арийците на Гос [Кос]), който е още Хонз (Хунза- с носовка) и Конс (Кон) – Конния бог на древните Българи. Най-древните Хазари, подобно на Прусите, отначало били същински Арийци, но в рамките на много векове постепенно се изродили и променили.

11. Итали (Италийци) = Итари (Ит-Ари,Кут-Ари: с прех. Л-Р), което значи Кидари (Катари, Кафтари) и Сит-Ари (Сатурнови Арийци или Племена на Сатурн, които станали Арийци, вземайки участие в походите на Дионис). Показателно е името “Боригени” (Борисени: прех. Г-К-С; Бълъгени [Блъгини]: прех. Р-Л, О-Ъ) на едно от най-старите италийски племена, означаващо “Племе на Борещия (Преборващия) бог” т.е. Племе на Марс.

12. Франки, повече познати под днешното име Французи = Франси (“Франс” т.е. “Франк” е тяхното самоназвание). Името им означава няколко знаменателни неща: Фраки (без носовката-сиреч Траки), Франзи (Фръзи и Фризи без носовката), Бръзи (Бръги, Блъги) и Бризи (Бриги), които както знаем са едно от племената,участвали в Арийското нашествие.

13. Армени = Гармени (Гърмени, Германи: с възст. на I-та съгл.).

14. Карамани (някогашно тюркско племе в Анадола, което в Персия се наричало Гермияни) = Геремани (Хермани, Хермини, Хермесови).

15. Англичани – те са потомци на древните Англи (Онгли, Хора от Онгъла, Онгри т.е. Оногури).

16. Траки (Фраки, Фриги, Бриги). Хубаво е да знаем и това, че едно от старите имена на древна Тракия е Ария (Страната на Арей), както ни уверява Стефан Византийски.

17. Турки (Тураки, Траки) – известни са още под името Турани (Тирени) и Торяни (Трояни, Троени) и макар днес езикът им да не е индоевропейски, дедите им някога произлезли от същия народ, който тръгнал към Индия начело с Българския цар Дионис.

18. Тирени = Торини (Троени, Турани) т.е. Племената на Тор (келтско-германския Хор т.е. Йар). Другото им име Етруски означава просто Теруски (с рокада ЕТ-ТЕ) или Торески (Тиренски) – Племена на Трескащия бог, който у дедите ни е Хермес-Дионис.

19. Асири = Азери (Азари, Хазари) и Ас-Ари (Аси Яри) и Асури (Племена на бога Асур, Ашур,Аншар с носовка т.е. Юпитер.който е аватар на Дионис). Техни наследници са гърцизираните, а после арабизирани Сирийци, които и днес наричат страната си с името Сурия, а то означава Асурия (с “протеза”) и Солия (Страна на Слънчовите племена).

20. Араби (Арави)= Арови (Ярови), т.е. Марсови племена. Ето как се оказва, че Семитите са част от Марсовите племена сиреч от Арийците. Това се доказва и от другото им име Семити, което означава Самати (Племена на Сама бога), а Сама бога (Сам, Сим, Сем, Семъ), както знаем е Марс. За тях заключението е същото, както онова за Турките (Тюрките), а за тяхната принадлежност към Арийците говорят множество техни лични имена, титли и названия, носещи окончанието -Ар (-Ир) или -Ал (-Ар): Башар (Баш-Ар), Емир (Семир, Сам-Ар), Беназир, Амал (Амар), Шакир (Шак-Ар), Джамал (Джамар), Тахир (Тохар), Нури (Нуйри, Ну-Ари), Захир, Джелал (Джел-ар), Омар, Мухаджир,Maнсур, Яшар (=Таш-Ар, Теш-Ар: От Богината Майка роден) и пр.

21. Сармати = Самати (с отпадане на добавеното “Р”), Племената на Сама бога (Марс).

22. Аймари (старо доколумбово племе от високи бели и брадати хора,живяло в Перу преди испанската колонизация на Америка) = Каймари (Каймери, Кимери) или Самари (Сам-Яри) от което разбираме, че малка група Арийци (Арейци) попаднала повече или по-малко случайно в далечната Америка вероятно по времето на “Морските народи” (1300-1200 г. пр. н.е.) и там научила индианците как се изграждат държави, градове, култура и цивилизация. Че бели хора са достигали Америка далеч преди зараждането на Римската империя има достатъчно доказателства – някои от тях са изображения на индиански богове със сини очи въпреки това, че генът на сините очи съвършено липсва сред изолираните неевропеидни популации, каквито бихме очаквали да са преди XV в. американските индианци:

След това дълго, но неизчерпателно по обясними причини допълнение остава да поясня какво в моите изследвания показва, че древните Българи са племената на Ной, които живели преди другите народи и обожествили Дионис. Това го подсказва тяхното народностно име, според което те отначало били Болги (Боги, Божии), Волки (Велки, Велики) и Борги (Бирги, Бриги, Блъги). Най-старото обобщително име на повечето споменати по-горе племена е Барбари (“Варвари”), което като изопачен вариант на етнонима Баргари (Балгари) показва, че Българите са най-стария между всичките Арийски народи. Името Болги (Борги) както вече знаем означава Боги (Божии), а това са Юпитеровите и Слънчовите племена (Народите на Зевс и Слънцето). Името Белги (Велки,Велики) визира Слънцето,което е дневно проявление на Дионис, но тук явно не се касае за същия Дионис за който говорихме досега, а за друг, съществувал по-рано.

От римските писатели знаем, че е имало четирима богове с името Дионис, за които гърците са си премълчали, но римляните научили за това от Траките. Днес има основания да предполагаме, че тези четирима Дионисовци са живели в различно време, а всеки един от тях отговарял за една от четирите посоки на света. Най-старият от Четиримата ще да е живял във времето на Потопа (“Великия Черноморски потоп”), който станал между 5500-5000 г. пр. н.е. Вторият – в началото на Бронзовата епоха (3500-3100 г. пр. н.е.), Третият – по времето, когато е построен кръглия Слънчев (т.е. Дионисов) храм при Стоунхендж (2600-2400 г. пр. н.е.), а Четвъртият и последен – по време на Арийското нашествие в Индия (1800-1200 г. пр. н.е.).

От използваните и днес в Източна Азия Будистки календари (в това число “китайския”) които са заимствани от нашия знаем, че Хермес е бог на Изтока, Слънцето – на Севера, Сатурн – на Юга, а Марс – на Запада. При нашите деди, обаче, определено не е така, понеже Кубера (Сатурн) бил богът на Севера, а Слънцето – богът на Юга, от което можем да заключим, че Хермес е бил бог на Запада, а Марс – бог на Изтока. Това обръщане в “посоките” на календарните системи не е трудно за обяснение: за Българите всеки бог (аватар на Дионис), приемал за себе си посоката, в която е тръгнал а за китайците, индусите и другите източни народи било точно обратното: всеки техен бог приемал за своя посоката, от която е дошъл и оттам можем да заключим, че Марсовите племена (типичните Арийци) са поели на изток, Хермесовите (включително Германите) – на запад, Куберовите (Сатурновите) – на север, а Слънчовите – на юг. Това правило не винаги е стриктно спазвано, разбира се, но в ориентировъчен план дава приблизителна представа за начина, по който племената на Дионис завладявали света.

Българите, обаче, са нещо по-специално: техни племенни групи имало и в четирите Дионисови потока, доколкото можем да съдим по общоевропейския етноним “Барбари” (Баргари) на хората, поведени сумарно от четиримата Дионисовци. Затова тук е по-интересно да обсъдим тяхното старо име, което имали преди да приемат за свой владетел Арей: името Белги (Болги, Бълги), а вероятно – и името Богари (Бог-Ора), както видяхме от примера с Шумерите. От изнесеното дотук става ясно, че то е било Боги (Божи), Болги, Волги и Волки (Велки, Велики) и визирало тяхната вяра във Всеобщия бог или Всебога (Световния бог), чиито проявления били всичките седем богове, имащи свои лъчи върху “Розетата”. Бога (Бага), обаче, е дума, с която бил обозначаван по-конкретно Зевс (Юпитер): Водача и Пастира на боговете, което значи, че Българите били първо Юпитерови, а после станали и Марсови племена. Затова “Бага” означава, преди всичко, “Вага” (Важа, Важният), но също Мага (Мога, Могъщият), а в Англия останала и под формата Биг (Бигъ- Големият).

Кога древните народи въвеждат Юпитер за водач на боговете в пантеона си? Това не е така трудно да се установи, колкото изглежда. Неотдавна стана ясно, че някога дедите ни имали Стар бог, наричан Сътар (Сатир, Сат-Ар, Сатурн-същество) и Сатрин (Сатирин, Сатурн), а по-късно въвели в пантеона си Нов бог, станал известен от Библията под името Ной (Нов). Евреите и другите монотеисти не били винаги такива, а някога били (както всички други народи) политеисти, но после променили своята религия и превърнали повечето си предишните богове в персонажи от митологията (Стария завет). Авангардни проучвания върху тази проблематика обаче сочат, че Ной (Нов) всъщност не е друг, а Новият бог на древните Българи, който те сложили начело на Календара си след Потопа.

Кой от Седемте богове върху “Розетата” е бил Новият бог обаче? Това също не е трудно да се установи: богините Луна (Земя) и Венера веднага отпадат, отпада и Сатурн (Старият бог), след което остават само четирима богове: Марс, Слънце, Хермес и Юпитер. Краен отговор дава анализът на загадъчната древно-Българска дума “Небе” (в по-стар вариант – Небо):

Небе (Небо) = Нево (Ниво, Равнище), Нива (Небесни нивя, в които са “посадени” боговете-планети и звездите), Ново (Нойо, Новъ)! Ето кой бил значи Новият бог – Богът на Небето, който във всички йерархични политеистични евразийски религии е бог на планетата Юпитер, a Българите го наричат още Бага (Бога, Вага).

Само ако приемем за вярна тезата, че Българите са народ от времето на Потопа, ще ни стане ясно защо арабският мъдрец и географ Ал Масуди е казал:

“Българите са са от дядото на Ной- Матусал”

Приемем ли тази теза, ще ни станат ясни много неща, не я ли приемем – ще си тънем в мъгла и неведение. Нашият народ обаче е любознателен и не обича да тъне в невежество, затова бързо запълва “дупките” в своята история с оригинални изворови данни поднесени от очевидци, които нямат причина да лъжат и няма никаква основателна причина да бъдат отричани освен тази, че такива опозоряващи съветската “наука” сведения са политически неудобни за група отдадени на чуждите интереси продажни чуждопоклонници.

Така вече можем да приемем, че Юпитер или Зевс (Ной, Новия бог) е изместил Сатурн (Кубера, Стария бог) заради драматичните събития около Потопа (5500-5000 г. пр.Хр.), но това не се получило изцяло понеже обожествения племенен водач или цар, който повел хората далеч от морските брегове и ги спасил от Потопа сам изповядвал култа към Сатурн и дори бил негов жрец, както има основания да вярваме. Затова едни племена или племенни групи обявили Водача на племената (Новия бог) за водач и пастир на боговете, за други такъв водач си останал Кубера-Сатурн, а трети приели компромисното решение, че Стария бог се е преродил в Нов,затова в техния пантеон място намерили и единия, и другия.

В едната крайност останали племена като елините – те отхвърлили напълно Стария бог (Крон, Кронос или Хронос), обявили го за победен от Новия и по религиозни причини преследвали всички, които изповядвали старите култове, считайки ги за врагове на Зевс. Тогава се появили навярно и първите кълнове на монотеизма, който представлява чиста вяра не в Новия или Стария, а в Световния (Всеобщия) бог, който разпоредил от Хаоса (= Калоса [Матриархата, преминаващ под знака на Богинята-Майка] и Халоса/Хилуса, Празнината – оттам думата “Халосен изстрел”) да се родят другите богове, включително и Зевс.

Българите обаче като очевидци на случилото се приели в пантеона си Новия бог, но не се отрекли от Стария. По Коледа, когато свършва Слънчовия месец, те празнуват идването на Млада бога (Новия бог, Юпитеровия месец), а в техния циклов календар присъстват както Зевс, така и Сатурн. Сатурн разбира се е малко ощетен, понеже в “Календара” за него е отделен само един месец, а за Юпитер – два, но това не стигнало този бог да бъде изхвърлен от него. Така култът към Кубера (Кут, Сат) се запазил и бил “бетониран” за хиляди години чрез вярата, че той и Юпитер, заедно със Слънцето, са част от аватарите (преражданията) на Дионис, който за дедите ни олицетворява Всеобщия (Световния) бог. От този Български култ дори древните египтяни заимствали своя Сет (Сат), а благодарение на Българския Сат (Сатурн, Сатирин, Сат-Арин) в еврейската митология се появил персонажът Сатана (Сатина, Сатинъ, Сатин = Породен от Сат).

Славата и величието, до които се добрали нашите деди в древността са толкова невероятни и безпримерни, че не може да бъдат сравнявани с нищо от онова, което е създадено от човечеството нито преди, нито сега. Тръгвайки от Балканите и от близките до тях територии, водени от велики богоподобни царе те достигнали всяко кътче на земното кълбо, в което живеели хора и разпръснали семената на познанието и цивилизацията сред тях. Дали са правели това от чист алтруизъм или поради някаква користна цел – това ние все още не знаем. Знаем обаче едно – човешката цивилизация нямаше да е такава, каквато е сега и дори можеше въобще да не съществува, ако Българите не я бяха създали, облагородили и разпространили!

* Вакханите и Вакханките били жреческо съсловие в древна Тракия което в Индия станало отделно племе, понеже членовете му държали да опазят своята кастова чистота.

Източник: shtaparov.blog.bg

 

 

 

Автор: Александра Делова

 

“ТРАКИ” И БЪЛГАРИ – ЕДИН И СЪЩ НАРОД

Увод

Нека отново си поговорим за тайните на историята… За онази неизвестната и непознатата… История Българска…, която не сме учили в училище, за която няма написани учебници, за която все още не се говори официално, археологическите доказателства за която се отминават с мълчание или направо се игнорират, все едно не никога не са съществували.

От време на време светът на археолозите и историците бива разтърсван от истински научни сензации. Тяхното действие напомня насочени взривове – едновременно и разрушаващи и изграждащи. Тези взривове разрушават старите представи за примитивността на културата и социално-икономическата структура на това или онова древно общество, отдалечено от нас на хилядолетия и заедно с това, изграждат нови картини на тяхната богата битова и духовна култура, развито производство, сложна структура на обществени отношения и пр. Възникват нови направления в търсенията, преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите тайни от историята на тези изчезнали от лицето на земята народи.

В последните няколко години множество подобни научни сензации, свързани именно с историята на българите разтърсиха световната историческа наука, разбиха на пух и прах догмите на системно фалшифицирата ни национална история и хвърлиха ярка светлина върху голямата тайна за произхода на предците ни. Именно за тези открития искам да Ви разкажа в настоящата поредица.

Днес ще се опитам да Ви разкажа историята на една друга част от предците ни, на онези, от тях, останали след потопа в Черно море на полуостровите: Балкански и Малоазийски, в Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев) . Нашият народ, заселил тези земи е един от най-старите народи на света; той не е пришълец тук, нито е измирал.Накратко – с помощта на историческите източници, съвремената наука и последните археологически находки ще се опитаме да стигнем до историческата истина за произхода и величието на един някога могъщ народ, градил основите на човешката цивилизация – българите. ….

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ
ОТ НОВОКАМЕННИЯ ПЕРИОД ДО ЦАР БОРИС

(Начало 8000 години преди Христа)
Наченки и растеж на арийската цивилизация.

Второ издание въз основа на книгата от 1911г., отпечатана в Пловдив, печатница „Труд“ на Беловеждов

Във всеки един от заглавните редове по-горе се съдържа атомен заряд оталтернативност на възприетото от клишираната ни история „познание” относно древната ни история. Съгласно това „познание” траките са пришълци на Балканите (дошли тук вероятно около 3000г. пр. Хр., били номади, неорганизирани, нецивилизовани, безписмени и диви горски жители, избивали се постоянно едни други и т.н. Около 4-5 век след Хр., както били „най-многочисленият народ на света”, така внезапно „изчезнали”, без да оставят следа в „славянския облик”) на днешните българи. Като се връщаме на горното заглавие виждаме следното – история на древните траки така и не е написана, тяхна връзка с новокаменната епоха не е правена, никой не е аргументирал почти нищо за период преди 10 000 год. по нашите земи, камо ли да е съзрял в миналото на траките „зачатки и растеж на арийската цивилизация”. През 1911г. очевидно един българин не само го е съзрял, но го е и аргументирал.

Ето какво пише проф. Владикин в предговора си от 1911 година:

„Народите на класическата древност и техните цивилизации ни бяха познати само по дребнавите и баснословни описания на гръцките автори, обачепрочитането на египетските йероглифи и асиро-вавилонската клиническа азбука даде стремителен подтик към археологически разкопки на стари столици и селища, вследствие на което пред нас се откриха нови народи, нови империи и цивилизации, чиито основи са градили именно предците ни, които ни слисват със своя бурен живот и катастрофални падения.

Натъкваме се обаче на други едни въпроси: измрели ли са старите жители на отечеството ни – траките, и наистина ли дойдоха славяни от сегашна Румъния на мястото им?

Тия именно два въпроса иска да разреши нашата книга. Според нея в най-старите времена един народ, един език, разделен на много наречия, е населявал полуостровите: Балкански и Малоазийски, Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев), както и останалите славянски земи.

И наистина Дакия е била населена от траки, а самите славяни са дошли от същата тази Дакия. Тия въпроси бяха нескончаеми и нашата книга ги разрешава коренно, като следи развитието на народа, при волнообразното му разширение, и на езика в пространството, нуждите и времето, които са създали наречията, покрили страните от Индия до Англия, наречия, именувани сега отделни езици.

Нашият народ така е един от най-старите народи на света; той не е пришълец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тая обширна материя. Читатели, следейки изследванията ни, сами ще се убедите в това.

Ние даваме подтик на славянските народи да си напишат правилна история. Осветляваме тъмните страни за произхода и разселението на бялото племе, произхода на санскрита, на неговите наречия, единния произход на религиозните теории от Япония до Англия, факт, който ни показва, че един народ учи и цивилизова народите чрез разселване и завоевания.

Ние се пазихме от шовинизма, стояхме все по-близо до науката, имахме гордата амбиция да служим само на истината.

Вярно е, че материалите ни са събрани и разработени от чужди учени, ние само сме ги използвали, обаче прочитането на тракийските и етрурските надписи, разкриването езика на тия народи, велики и славни, както и новата теория за произхода и растежа на арийската цивилизация, съставляват изключително дело и са чест на младата българска наука.

Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческия му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал.

Туй е тракийският народ, „най-многочисленият след индийците“, както се изразява Херодот, бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и Халдея; той им е помагал да проходят, да растат, да се цивилизоват. Той даде религия и църковен език на Персия, на Туркистан и Индия; той основа Рим и създаде величието му; той научи финикияните да подражават индустрията му; той покори всички познати тогава страни с разселването си и асимилацията, и най-после, той обедини цивилизациите, тури на първо място братството на народите и храма на науките.

И този народ няма история!

Ето – ние му я даваме.” Проф. Н. Йонков-Владикин, 1911г.

В гроба има повече злато, отколкото е намерено ПО СВЕТА за цялата епоха на халколита. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна. 
КОИ И КАКВИ СА БИЛИ “ТРАКИТЕ”

Местните жители, които гърците по-рано наричат пеласги (сияйни), по-късно започват да наричат “траки”.

Думите “трак, траки” на древногръцки означават “див, суров човек” – синоним на по-късното “варварин”. Пламен Пасков

На гръцки нарицателното “траки” е добило значение на “необразовани”, “диви”, “варвари”, “неелини”. Терминът “траки” е неприложим за историографията.„Все едно, да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а “гяури” или “рая”.” инж. Емил Живков

Древните Балкански етноси

Тракийската етнокултурна общност обхващала източната част на Балканите, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия.

Фригите обитавали значителна част от Централна и Източна Анатолия.
Скитски племена населявали по-голямата част от южните степи на днешна Украйна.
В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни билидаките и гетите.
В Централна Северна България живеели мизите – име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи.
В Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето натрибалите.

серди – Сердика – днес шопи
агриани – Граово – днешните граовци
одриси – От Долината на тракийските царе и Севтополис до Одрин – одринци
дентелети – днешно кюстендилско Краище
пеони – около р. Вардар
меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти – по р. Струма
сатри и беси – в Родопите и по р. Марица
астони – Странджа
дии, кикони и сапеи – в Западна Тракия и Родопите.

Около Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг, а витините, мизите (роднини на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците.

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи (част от българските археолози предполагат, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр.н.е. — т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население.Траките са просто по-младите му генерации. Преди 1989 г. П. Детев бе единствения български учен, който защитаваше тази теза.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ИМЕНА “ПРАБЪЛГАРИ” И “ТРАКИ”

Те разделят един и същ народ – с една и съща история, държавна традиция, едни и същи родове, владетели, обичаи, бит, фолклор, език и характер.

На негово място се представят два никога несъществували народа – “прабългари” и “траки”. За да е кашата пълна, към тях се прибавя още едно изкуствено име – “славяни”. По тази странна рецепта кашата се разбърква във вълшебното гърне на “Великото преселение на народите” и от него изплуват причудливи резултати – коренните обитатели на нашите земи “изчезват” и на тяхно място се появява “славянско море” заквасено с “прабългарска” мая.

Званията “траки”, “славяни” и “прабългари” са книжни термини. А в земите ни нищо подобно не се случва в периода 4-7 век – и след тоя периодтук продължават да живеят същите хора, които са живели и преди това.

С науката не може да се спори. Слагам тук част от резултатите от Международно генетично изследване, поръчано и спонсорирано от Европейския съюз, проведено в периода 2006-2008 година. ПРОВЕДЕНОТО В ЕВРОПА И СЕВЕРНА АФРИКА МЕЖДУНАРОДНО ГЕННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА Y-ХРОМОЗОМИ, ДОКАЗВА, че БЪЛГАРИТЕ са ЕДИН ОТ НАЙ ДРЕВНИТЕ НАРОДИ В ЕВРОПА!ВСЕКИ ПЕТИ БЪЛГАРИН Е С ГЕН НА 7800 ГОДИНИ! „Този уникален хаплотип (генна комбинация – б. ред.) се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, биолог от Националната генетична лаборатория в София.

„Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78 – алфа и той се оказа на възраст 7800 години” – обясни проф. Д-р Иво Кременски. – http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-dr…

„Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. Тогава е настъпил Потопът и много от живеещите по нашите земи са се преселили из цяла Европа, за да оцелеят от бедствието”, убеден е проф. Кременски.

Карта на разселението на автохонното население на Балканите през епохата на ранния неолит, 6000-5500г.пр.Хр.

Хаплотипът на един от участниците в изследването в изследването, се повтаря у общо 158 мъже от Европа и от Мала Азия. Точно 8 македонци имат същата генна комбинация като неговата, 3-ма румънци, 9 жители на главния град на сръбската област Войводина – Нови Сад, 4-ма поляци от Варшава… Повечето са хора от славянски държави, но кръвният маркер сочи, че конкретно изследвания българин има по един генен близнак в Северна Гърция, както и в областта Ломбардия, Северна Италия, където през VІІ в. са се заселили Алцековите българи.„Въпросният генетичен маркер ЕМ78 – алфа (който е на 7800 г. – б. а.) е открит и в Египет, у доста хора в Кипър, както и в Палестина.

“Около 20 на сто от днешните български мъже се оказват носители на този ген, който няма аналог никъде в света. Тези мъже са кръвни потомци на местно население, живяло по земите на днешна България още от VІ хилядолетие пр.Хр. Сиреч векове преди времето на траките, според официалната историческа наука! Но и векове след тях! И това мъжко население през цялото това време никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите….”

Кръвните проби са обособили славянските народи в групата „Източна Европа”. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо латвийци и литовци! Нас ни няма сред тази група народи![ Групата на NEO-DANUBIAN /”славянската” група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /”тюркската” група/!

Истината, която е широко известна в научните среди е, че общо 60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група – MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население, живяло на Балканите и Мала Азия. Тази европеидна група е представена най-силно именно в България ! Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите. Това е обяснимо, тъй като гърците са пришълци на Балканите едва отпреди 3 500 год.пр.Хр., смесили се с автохтонното българско население.

Или казано на кратко траки е = на прабългари!

Това потвърждава и съвремената наука:

За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви на 27.05.2009г. за “Труд” от Цюрих новата директорка на швейцарския Институт по генетика “Игенеа” Аманда Фелбер на въпрос: “Защо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корени”.

“Това са генетични статистически данни. Става дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвания”, каза г-жа Фелбер. За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. Изследвани били по бащина линия. Фелбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните. Категорична бе обаче, че учените работят по изпитани методики. Копирано от тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=14253…

Великата Майка като двоичност поражда самото Движение в неговата безкрайност и всеобхватност. Като израз на Движението – символи на Великата Майка са меандрите (от които произлиза математическият знак за безкрайност), пресуканият конец (мартеницата) като опростен меандър, а също така и свастиките.

Върху вазата веднага се забелязва, че най-често траките са рисували двойки спирали, свързани заедно, като едната е дясновъртяща, а другата е лявовъртяща се спирала. Това наподобява другите соларни символи – триквестъра и свастиката, които също са ляво- и дясновъртящи се.

В произведенията на изкуството на древните траки се срещат и стилизирани, силно опростени спирали, наподобяващи гръцката линия “меандър”.

Спиралите и стилизираните спирали при траките са толкова често използвани, че човек даже се изкушава да си помисли, дали гръцката линия меандър не е заимствана от тракийската линия от стилизирани спирали?! Все пак гърците са на Балканския полуостров едва от преди 3500 г.пр.н.е.

От кога соларният символ “спирала” обаче се използва от траките ? Вероятно още [b]от времето на предтраките (4000 г.пр.н.е., и даже неолита – V хил. пр.Хр., защото спиралата и свастиката често се срещат по неолитни глинени съдове и култови предмети от района на Стара Загора и Нова Загора[/b], представени в РИМ на тези градове.

 

Така можем да кажем, че точният отговор за корените на произхода ни е:

ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ

Той може и да звучи странно за съвременника, но затова пък е верен.

Петър Добрев – най-известният популяризатор на “памирската теза” за произхода на българите, пише в един от трудовете си:

“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.” – Петър Добрев – “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” – стр. 145 – 148″

Твърде интересно е и сведението на хрониста Фулко, френски свещеник, в неговото описание на първия кръстоносен поход от 1096 г., което свързва жителите на България с обитателите на антична Тракия и което предава буквално, че българите били назовани “траки – според предишните паметници”.

“Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum”

„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.” ЛИБИ (Лат. източници за бълг. и-я), т.III, с.111, С.1965

Жестът на благословия е отличителен символ за ръцете наТрако-фригийския бог Сабазий още от бронзовата епоха.Чрез орфическите си характеристики той се свързва с легендарната реформа на Орфей и със системата на тракийския орфизъм.

Византийския историк от 15 век Лаоник Халкокондил казва, че трибалите – тракийски народ – са били най-древният и най-големият от всички народи. “Сега те биват наричани българи”, казва той. От трибалите, според стари автори, произхождат и сърбите.

“Траките” са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя “тракийските” си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за “траки”, нито за “македонци”, но знаят отлично кои са българите – в Афганистан “българин” означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан – древна Бактрия/. – Петър Добрев – “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” – стр. 145 – 148″

“ТРАКИ” И БЪЛГАРИ – ЕДИН И СЪЩ НАРОД

Не е ли странно – днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци – на старите даки, днешните албанци – на старите илири, сърбите – на трибалите, днешните македонци – на старите македонци (според македонизма), днешните турци – на троянците (според днешната турска “наука&quot, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността – траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците “прабългари”. Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада – да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.

За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека.Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи – “от 30 до 50 товара книги във всеки манастир”, свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот.

Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях

1. В 1825 г. в манастира “Зограф” (в Атон) масово са изгорени български древни книги (пергаменти) и български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези “подпалки"

2. В манастира “Св.Наум” на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;

3. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;

4. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;

С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за [b]поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците[/b], които злобно подхвърляли – “Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете…”

След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници – сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, академик Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истинаса инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.

Безспорно доказан, но умело “забравян” факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното.Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото “се претопил в славянското море”. И къде е това “славянско море” след като установяваме, чеантропологически славянски черти притеж ават едва 5% от съвременните българи.

ЗАЩО ТРАКИТЕ “ИЗЧЕЗНАХА” ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките “изчезнаха” от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталин- ските концепции “изчезваха” от историята. Тази руска теория за “изчезналите” народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – “Има народ – има проблем, няма народ няма проблем”.

Траките трябваше да “изчезнат”, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!

Ето така била поставена “каруцата пред коня” в световната, и в частност българската историография – българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти – терминът татари се появява XII век, терминът тюрки – VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина – за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилите в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките, защото те, според науката са “изчезнали” от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато “прабългарите започнали да го завладяват”!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТГОВАРЯЙКИ НА ВЪПРОСА „ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ”?- МОЖЕМ ДА КАЖЕМ :

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин “траки” не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народина Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното “траки” е добило значение на “варвари”, “необразовани”, “неелини”. С две думи – колкото и еретично да звучи – терминът “траки” е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а “гяури”, само защото османските дефтери твърдят това.

Като се има предвид горното, би следвало оправдано да сложа етнонима “траки” в кавички.

Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БУЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БОЛГАРДАГ, БАЛХАШ, БАЛКАРИЯ, (в т.ч. Валахия или Влахия) и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканитепреди идването на гръцките колонисти – данайците в 1511г. пр.н.е., и какъв е коренът на неговия етноним?

Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между “траките” и българите. Паралелите са твърде много, и пренебрегването им говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.

Сведенията за почитането на Хермес от тракийските царе, с които те свързвали своят произход ни кара да мислим,че всъщност тракийският конник е именно херойзиран тракийски цар. Чрез култа към бог Хермес, когото е почитало пелазгийското население на о-в Самотраки, чийто произход се сравнява и с култа на останалите Самотракийски богове, наречени Кабири, вниманието ни за основите на култа към Тракийския конник се насочва именно към племето пеласги, с които се свързват и засвидетелстваните от античните автори “тракийски” мистерии на о-в Самотраки. В древността острова е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. (Гърците се заселват там едва към 7 в. пр. н. е.)

Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и ев синхрон с далекоизточните традиции на българите. Кой обаче е той – конникът от Мадара? Завърналото се оригинално вярване? Българите са си пак в дома, със старите богове. Второто му раждане? Завръщането в къщи, където може да бъде пазен и тачен?

По всичко изглежда обаче, че МЕЖДУ ДВЕТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ имаме многоясна тракийска връзка. Аналогиите с тракийският херос са ЯСНО изразени. Вгледайте се. Има няколко почти канонични прилики в двата образа.Мадарския конник по съществото си е едно голямо копие на всичките 7000 малки оброчни плочки от светилищата на Тракийския конник, намерени в днешните български земи.

Това, което се премълчава

Мадарската голяма пещера в скалите над която е релефа е тракийско светилище, вероятно по – древно и по – голямо от делфийското . В него са намерени оброчни плочки с Тракийския конник, както и прочутият зодиакален календар на българите, чието начало датира от 5505г. пр. Хр. . Малката пещера в съседство е люлка на още по-древна цивилизация.

Обикновено доказателство за светостта на мястото са и погребенията. Макар и да не е намерено погребение на Омуртаг или прабългарски владетел, и на платото, и в подножието му има тракийски надгробни могили – първенци, избрали мястото за свое последно обиталище.

Източник: alexandradelova.blogspot.com