Забраненият град крие много невидими тайни – магическите кодове, зазидани в неговото изграждане и съществуване. Знание за предците, което пресъздава хармонията и силите на Вселената, за да ги постави в услуга на императора – привилегированият обитател на едно от чудесата на съвременния свят.

Император Йонгъл (Yongle) от династията Мин, след кървава битка с братята си, успява да присвои императорската власт в Китай през 1402 г.. Йонгъл е бил безмилостен, но интелигентен владетел, преобразил Китай за кратко време. Неспокойна му съвест, в търсене легитимност за бруталния начин на управление, решава да намери нова резиденция за себе си и правителството, където да бъде в идеална хармония с Космоса. Йонгъл мести столицата в Пекин и се разпорежда да се започне строителство на императорски дворец, който ще се превърне в едно от чудесата на съвременния свят: Забраненият град.

Строителството започва през 1406 г. и приключва чак през 1420 г. За изграждането на императорската резиденция, са мобилизирани около 1 000 000 принудително работещи селяни и около 100 000 занаятчии, а площта, на която са извършвани строителните работи, е била 72 хектара. Това огромно архитектурно съоражение, изискващо изящни и материали и суровини, е познато само от архитектурния космополитизъм на египетските фараони. Специално подбрани 100 000 кедрови трупи, са били доставени по реките от южните провинции, но съобразявайки се с мусонните дъждове, транспортът им е отнел четири години. Гигантските мраморни елементи са можели да бъдат доставени само от отдалечни планински кариери, което изгражда инфраструктура от пътища във вечно замръзнали, през зимния сезон, райони. Формулата за остъклението на всички 150 000 мраморни плочки, облицоващи дворците в комплекса, е тайна, ревниво пазена от древните китаски майстори, които са я предавали само на свой наследник. Плочите за земното покритие, се наричат ​​”златни плочи”, но не защото са изработени от този скъпоценен метал, а защото са абсолютно уникални.

„Златните плочи“ са се произвеждали в императорската фабрика, където подготовката на всяка една от тях (приготвяне на смес от глина, добавяне на разредители, сушене на слънце и изпичане в пещи при висока температура), е продължавала около две години. Дървените колони, които са носещата конструкция на сградите, са монтирани към покривите единствено чрез сгобки, без нито един пирон. Този начин на прикрепване значително е ускорил строежа на сградите – от древни източници става ясно, че грубото строителство на комплекса е отнело само три години.

Свещеният център на света

„Забраненият град“ е превод от китайски на Zijin Cheng (Забраненият лилав град). Zi е препратка към Zi Wei (Полярна звезда), считана за център на небесата, точно както императорът е бил смятан за центъра на Земята. Сричката jin (забранено) носи послание, че дворцовият комплекс е недостъпна, тайна и духовна територия. Този метафизичен дискурс се отразява на цялостното му архитектурно планиране. Ние не сме пред обикновена сграда, а сме изправени пред политико-религиозно светилище, което пресъздава хармонията на Вселената. В него императорът е единственият пазител, носител и ползвател на тази хармония. Във функцията си на квази-жрец, той трябва периодично да практикува церемонии, в дар към боговете, гарантирайки постъпателното функциониране на империята и предпазвайки я от войни и бедствия. Поради тази си мисия на свещена отговорност, от времето на династия Цин (Qing), III в.пр.н.е, императорът носи титлата „Син на небето“.

Мигел Фернандес Муньос (Manuel Fernández Muñoz)

В ранните години на Иисус имаше две примитивни църкви. Паралелни и противоположни, те оказаха своето значение в генезиса на новата вяра, въпреки че това е много непознат аспект от историята на християнството.

Терминът „християнин“ се появява за пъръв път в Антиохия, Сирия, в проповедта на Свети Павел и Свети Варнава сред езичниците. В Новия завет думата „християнин“ се появява само три пъти. Един път в Антиохия (Деяния 11:26). Втори път, когато Павел е съден от Ирод Агрипа II, който казва че е близо до това да стане християнин (Деяния 26:28). И за последе път, в Първото послание на Петър, в което той увещава християните, да не се срамуват да носят това име. А това предполага, че още преди Нерон (64 г.), новата секта вече е съществувала. Християните, предвождани от Павел поставят под въпрос установените социални и обществени норми на времето и е логична незабавната реакцията на езичниците.

Дотогава терминът „християнин“ не е съществувал сред евреите. Последователите на Иисус в еврейската общност са били известни като Назаряни.

Споразумето между общностите

Свети Павел, който дотогава е бил противник на юдеите-назаряни, на път за Дамаск, след чудотворна среща с Възкръсналия Иисус , променя позицията си и се присъединява към Свети Варнава . Мисионерството на Павел и Варнава е имало толкова много последователи, че броят на християните е надвишавал този, на юдеите-назаряни. Наложило се, около 50 г., двамата да се върнат в Йерусалим, за да постигнат съгласие с Църквата, защото много от назаряните преминавали от юдаизъм към христянство.

Павел и Варнава твърдо отхвърлят позициите на юдеите, уповавайки се на многобройните пророчества, че езичниците ще бъдат спасени, защото те приеха Божия Помазаник и се обърнаха от юдаизма.

Когато Павел и Варнава пристигат в Йерусалим, разказвайки за пътуванията и проповедите си, изправят се пред старейшините в дискусия по въпроса, дали е необходимо или не, обрязването на езичниците. Петър пледира пред старейшините, че не е необходимо да се стоварва върху езичниците цялата тежест на Закона, тъй като самият той е кръщавал много идолопоклонници, без да им налага това задължение и, ако за евреите е трудно да следват 613-те си закона, въпреки че са родени и израсли с тях, как бихме искали, езичниците да го правят.

1. По-късно Павел се раздели с Варнава. Той добре познаваше огъня, който тайнствените култове предизвикваха у езичниците. Тачейки дионисиевите обреди, те принасяха в жертва пред бога тялото на млад агнец и пиеха от кръвта му. Традиция, която за назарянин-евреин е била първа ерес, тъй като знаем, че пиенето на кръв е забранено от законите на Тора. Не ядете и не пиете храна, принасяна в култ, различен от еврейския, за да не унищожавате всяка представата за вашия Бог и не търгувате с тях и не плачете. Отвърнете глава от гаданията, магиите, магьосничеството, астрологията и т.н.
2. Забрана за богохулство.
3. Не убивайте. Това включва аборт, евтаназия, самоубийство и т.н.
4. Да нямате незаконни сексуални отношения. Това са: майка-син, баща-дъщеря, чичо-племенница, леля-племенник, брат-сестра, както и с доведени деца и мащехи.
5. Не крадете. Което включва всички видове преки или косвени измами.
6. Забранено е приемането на месо на живо животно. Можете да убиете животно, само ако ще ядете месото му. Не яжте месо от мъртви животни.
7. Създайте на съдилища.

Разделени завинаги

Двете примитивни църкви, въпреки че в началото са били обединени от смъртта на Петър и Павел (убити в Рим от ръцете на Нерон, който после превзема Йерусалим, а по-късно градът е разрушен от Тит, през 70 г.), после се разделят завинаги, оставяйки общностите без водачи, като всяка тръгва по своя път. Произхождащи от Йерусалим, се обособяват две групи: на Евионитите и на Назаряните. Евионитите (Бедняците Божии) приемат като канон Евангелието на Матей, обявяват Свети Павел за еретик, отричат непорочността на Мария и следват стриктно законите на Моисей. Следите им се губят малко след Никейския събор, на който император Константин забранява приобщаването към каквато и да било религия, различна от христянството.

С времето примитивното християнство ще прави все повече компромиси с вярванията си и ще се интегрира с околното християнство. Плиний Младши ги нарича варвари. Диоклециан ги обявява за бунтовници. Галерий ги преследва до смъртта си. А Нерон, ги обвинява в подпалването Рим. Едва когато Константин Велики обявява Медиоланският едикт (Миланския едикт) през 313 г., християнството си поема дъх.

По време на дългите преследвания, последователите на Антиохийската църква е трябвало да търсят по-мек тон в позициите си срещу Рим, ако искат да спасят живота си и да продължат с поклоненията си. В замяна на това, те се прицелват в друг враг, който никога не е спирал да ги презира – евреите. Промъкващото се в Евангелията съмнение за участието им в Разпятието на Иисус е спорно, но е, в известна степен, реабилитация на фигурата на Понтий Пилат.

Археолози от Еврейския университет в Йерусалим са открили 3200-годишен ханаански храм, който е бил част от библейския град Лахиш

Съществували ли са стените на Йерихон? И къде се е намирало възвишението Синай в Исая? Дали Моисей е извършил всичко онова, за което пише в Библията? Нови открития потвърждават притчи от Стария Завет, което ги превръща в исторически факти.

Археолози от Еврейския университет в Йерусалим, в сътрудничество с Южния адвентистки университет в Тенеси, са открили в древен ханаански храм на 3200 години, бронзови съдове, накити на древни богове, ками и брадви, сувенири с изображения на птици и бръмбари и др.. Изследователите свързват находката с библейския град Лахиш, открит през 1929 г. от археолога Уилям Фоксуел Олбрайт (William Foxwell Albright), който заявява, че завладяването на Ханаан от израилтяните е исторически факт.

Лакиш (Тел ед-Дювейр) [Laquis (Tell ed-Duweir)] се намира на 18 км източно от Хеброн и на 45 км югозападно от Йерусалим, а руините му са открити на могила в Ла Сефела. “Храмът е бил част от последния ханаански град” – казва за „Haaretz“ професор Йосеф Гарфинкел (Yosef Garfinkel) от Еврейския университет в Йерусалим. Архитектурата съответства на ханаанските конструйции. Открити са две малки статуи на Ваал, – бог на дъжда, гръмотевиците и плодородието – който е бил почитан и от финикийци, картагенци и сирийци. Изследователите акцентират, че в намерените артефакти, ясно се вижда силното влияние на египетската култура: особено на амулета на Хатор, дъщерята на бог Ра в Древен Египет.

Лахиш попада под египетски контрол, вероятно по времето на шестият фараон от XVIII династия в Древен Египет, Тутмос III. Както става ясно от писмата от Амарна, имало е нападения срещу града от страна на израилтяните. Когато те нахлуват в града, лахишкият цар, Джафия, влиза в коалиция с Йерусалимския цар, Адониседек, който по късно е екзекутиран (Йос 10: 23-26), (Йос. 12:11) от Силите на Джошуа. Лахиш става вторият по големина град в юдейското царство, след Йерусалим. Превръща се в един от центровете на Юдея, обитаван от елитните и влиятелните, както е описано в текста на пророк Михей (1, 13).

При разкопките на руините са открити две запазени колони и две арки, отвеждащи в голямо правоъгълно помещение, което е необичайно за онзи период. Гарфинкел и колегата му, Майкъл Хейзъл, ръководители на разкопките, оценяват откритията като исторически, заявявайки: „Само веднъж на 30 или 40 години има възможност за разкопки на Ханаан в Израел. И фактът, че ние участваме в такива разкопки днес, е изумителен.“

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по espaciomisterio

КОЛКО СТРУВАТ МИЛИОНИТЕ

Париж, 18 април 1912 г., 11:00 ч. След като е научила за трагедията, съпругата на милиардера Гугенхайм, който загива при потъването на Титаник, отива в офисите на White Star Line. Тя влиза, развалнувана, при директора на компанията и предлага всичките си милиони, ако веднага ѝ бъде осигурен бърз плавателен съд, за да стигне на мястото на трагедията и да търси съпруга си. Искането ѝ не беше лесно изпълнимо, но от White Star Line направиха всичко по силите си и ѝ предоставят един от своите кораби.

МЯСТОТО НА КОРАБА

Географската ширина, на която потъва Титаник, няколко последователни дни, преди инцидента, се е смятала за изключително опасна и това е било съобщавано периодически. Имало е обширно поле от айсберги, простиращо се на стотици километри. Пътниците от Кармания, корабът, който прекосява опасния район преди Титаник ,са преброили над 35 айсберга.

ЦЕНАТА НА ИЗГУБЕНИЯ КОРАБ

Цената на Титаник, без мебелите и консумативи, е 1 500 000 британски лири. Застраховката е възлизала на половината от тази сума, така че корабната компания търпи загуби от 750 000 британски лири, освен обезщитенията, заплатени на семействата на загиналите. В края на 1910 г. (две години преди загубата на кораба), собственици на Титаник, White Star Line, отчитат 3 700 000 паунда резерв и дефицит от 2450 000 паунда.

ДРУГИЯТ КОРАБ

Париж, 18 април 1912 г., 11 ч. Според телеграма, получена в Лондон от Петит Петерсен, канадският кораб, Carl Grey, е потънал близо до мястото, където по-късно потъва Титаник. Преди да потъне, той изпраща по телеграфа призив за помощ. На борда му е имало 200 пътници. Никоя от радиотелеграфните служби на Сан Хуан де Теранова (най-близкият град до кораба), не е получавала подобна телеграма и, по тази причина, никой не разбира за това.

СЪОБЩЕНИЕТО ЗА КАТАСТРОФА

Париж, 19 април 1912 г., 12 полунощ. Сред удавените на„ Титаник “е и аюдантът Арчибалд Булт, помощник на президента Тафт, който, когато отпатувайки за Европа преди шест седмици, на сбогуване с приятелите си в Ню Йорк, ги уверява, че няма да се върне жив. Вярвайки в предчувствието си, Булт прави завещание, преди отпътуването си.

ТЕЛЕГРАФИСТЪТ

Рядко се виждат подобни примери за саможертва и героизъм, каквито са видяни на борда на Титаник. (…) Какво се знае за телеграфния оператор, за онзи възхитителен и героичен човек, който без колебание остава пред своя телеграф, когато другите са се казвали на спасителните лодки, предавайки без прекъсване, една след друга, радиограмите за помощ? (…) Телеграфният оператор не е между оцелелите. Той можеше да се спаси, но не го направи. Може би, в онзи момент е решил, че неговият живот е само един и е по-добре да се пожертва само той, отколкото живота на всички останали.

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КОРАБ

Париж, 21 април 1919 г., 10 часа сутринта. Пристигат няколко съобщения за трагедията.

Бях потресен, когато капитанът извика: “Ударихме айсберг!”. (…)

Палубата беше претъпкана с хора. Не видях разправии или насилие, но разбрах, че е имало. (…) Капитанът влезе в нашата каюта и каза: „Приятели, вие изпълнихте дълга си. Можете да излезете и да се погрижите за себе си. Дойде време всеки да поеме живота в ръцете си.”

Накъдето и да погледнеш се виждаха ужасни сцени. Стотици хора плуваха и изчезваха под водата. Не можахме да им помогнем, защото лодката беше претоварена и изглеждаше, че ще потъне. Вълните минаваха над главите ни.

Докато се оглеждахме, търсейки светлина от кораб, някой попита: „Не мислите ли, че трябва да се помолим?“ После попита човека до себеси, коя е неговата религия. Едини отговори: католик; друг – презвитерианец… Беше постигнато съгласие, че молитвата към единния Бог е приемлива за всички и ние запяхме. Сърцата ни се бяха качики в гърлата.

Малко по-късно видяхме приближаващи светлини. Карпатия ни качва на борда си. Докато се изкачвах нагоре по стълбата, забелязах, че на дъното на лодката ни има имрял човек. Беше Филипс. Сигурно не издържал на задушаването от студа и умората. Въпреки непосилната болка в краката, успях да се изкача по стълбата.

Превод от испански: Е-същност

Преводът е направен по abc