
***
***
Молотов
уж се обичат
или поне тя винаги го казва
среща някого и му заявява с най чистосърдечния си поглед –
аз го обичам този
дори обичам е твърде слаба дума
обожавам го
всичко по него и в него е смисълът на шибания ми живот
след което обичайки се
те се напиват в най долнопробната кръчма в квартала
чукат се като животни
и дори си разменят по няколко шамара
после
всеки от тях повръща в собственият си дом
заспива на старото си канапе
и няколко дни не си говорят
което не е причината или поводът за още едно напиване
този път поотделно
и се срещат и с други хора
важното е да имат обща приказка
мача
бурята
няколко бедствия
или един твърде сложен литературен анализ
гарниран с повече водка
без мезе
има достатъчно общи познати и културни ценности
които да бъдат внимателно дисектирани
и така…
докато пак се срещнат по стълбите
и тя каже:
абе копеле аз те обичам
а той си спомни отново колко добре ухае косата ѝ
колко страстни са устните ѝ
и покорни ръцете
всъщност докато му говори тя го гледа а погледът ѝ
е онзи същият замечтаният
и потръпва
затова нищо не казва а отключва вратата си
докато я държи за крайчеца на кутрето
вади евтин салам и евтина водка
върху вестник от отминалото столетие
и ѝ казва:
искаш ли да ти напиша стих
докато крещи наум:
чукай ме, кучко!
сбогом, Умберто
някой ми говореше
а денят преливаше в монотонен шум
книгата в скута ми беше моят език,
гледах през прозореца
и светът се променяше в периферното ми зрение
трупах в тайните чекмежета на мозъка си картини
даже не си давах сметка за това
как се превръщат в думи
как ще покълнат като семена в мен
как в стъпките върху снега имаше семиотика
за розите,
които след теб, никога повече не бяха еднозначно същите
EСЕННА ПЕСЕН
В невидима мъгла вървиш,
в мислите си с мен мълчиш,
устните ти парят нежни думи,
нежни думи…
В твоите очи сега,
ражда се и диша есента,
падащи листа и длани,
пишат песента ми.
В невидима мъгла вървиш,
в мислите си с мен не спиш,
косата ти обагря есента,
есента…
Стъпките си пак броиш,
в миглите си ще ме уловиш,
утрото блести за мен,
блести за мен.
И уличните лампи се прегръщат,
и градът утихва изведнъж…
В локвите по булеварди се оглеждаш,
бавно залезът над теб рисува дъжд,
светофарите намигват ти с надежда,
а ти летиш над есенната ръж.
музика: Янчо Янчев
текст: Еми Цветкова
пиано: Данаил Дончев, Колина Вълкова
китари: Светослав Димитров
вокал: Янчо Янчев
аранжимент: Светослав Димитров, Янчо Янчев
Sound City Studio, Sofia 2020