***

да се върнеш там
тогава не го усещаш
тоест ти си вътре в състоянието и го изживяваш
хубаво ти е
но не го оценяваш
или много рядко го правиш
после месомелачката те завърта
и забравяш
но снимката
може да те върне във времето
и ето пак можеш да си там
и да усетиш блаженството
ммммда, кеф
въздуха на септември, чист и бръснещ като полет на сокол
остър
аромата на смола, шикла и бор
озона от разбиващата се вода в скалите
щипещи лицето ти
изпълващи дробовете ти в чистота
смесени с уханието на първото ти кафе
и леко сладникавия аромат на тютюн с ванилия
мирисът на старо дърво от терасата окъпана в роса, мирисът на спомените на тая тераса
планината,
която винаги е била там и ще бъде
и ти
който си толкова малък и незначителен
и ти
същия, този малкия
в този момент си част от тази вселена
от вечността
от терасата, която е първият ти човешки спомен
от пръстта
пазеща стъпките на баща ти и дядо ти
от спиралата на живота
която утре ще е път на децата ти

---

Прочетете още: Поезия  Сезон България