Аржентински палеонтолози представиха откритие на нов вид месояден динозавър, живял преди около 90 милиона години. Динозавърът е ходел на два птичеподобни крака с големи, извити нокти и е имал крила. Новото откритие предоставя информация за еволюцията и появата на първите птици.
Фосилът е намерен в провинция Rio Nеgro, в Патагония, Аржентина. Това е било малко и пъргаво животно, високо около 1.5 метра. Въпреки че не е можел да лети, динозавърът е движел крилата си, подобно на съвременните птици при полет и ги е използвал за балансиране при ходене и бягане.
Матиас Мота(Matias Motta) от Лабораторията за сравнителна анатомия и еволюция на гръбначните животни към Аржентинския музей по природни науки „Бернардино Ривадавия“ (LACEV-MACN-CONICET), казва, че „този нов вид, наречен Overoraptor chimentoi, е от групата на месоядните динозаври, познати като паравии“.
“Това животно е имало много големи и силни палци на краката, които са му служи за нападение и захващане на плячката, стъпалото му е било удължено, което е типично за ходещите животни”, се казва още в статията, публикувана в сп. The Science of Nature.
Птиците са нищо повече от пернати динозаври
Федерико Агнолин (Federico L. Agnolín), съавтор в изследването, споделя, че най-много са се изненадали „от краката на този вид динозаври, които са били почти идентични с краката на граблива птица, а крилата им – много дълги и мощни, също са приличали на крилата на съвременните птици”.
Изследването потвърждава хипотезата, че първите птиците са се появили вследствие на еволюция от тази група динозаври. „Познатите ни птици са нищо повече от пернати динозаври“, казва Фернандо Новас (Fernando Novas)
В предишни проучвания палеонтолозите откриват фосили, предоставящи доказателства за подобна еволюция на птиците от динозаврите. Става въпрос за малки динозаври като Buitreraptor, по-едри като Unenlagia и големи като Austroraptor.
„Противно на първоначалните ни предположения, динозавърът Overoraptor не е принадлежал към групата на Unenlagia, а към друга група, населявала о. Мадагаскар, наречена Rahonavis. Става ясно, че южна Аржентина е била обитавана от различни видове и голямо разнообразие от динозаври паравии, включително Unenlagia и Overoraptor, които едва сега започваме да опознаваме”, се казва в изследването.
Името Overoraptorchimentoi идва от фамилията на палеонтолога Николас Чименто(Nicolas Chimento), който, през 2013 г. е първият, теоретизирал възможна еволюция на птиците от динозаври.
Създаването ѝ се свързва с преход от номадски към заседнал начин на живот
Обиколката на Агуада Феникс(Aguada Fenix) в Табаско (Мексико) е като ходене по пясъчни пътеки, заобиколени от пейзаж с тучна растителност. „Никой не подозираше какво се крие отдолу“, казва Такеши Иномата(Takeshi Inomata), изследовател от Колежа по антропология къмУниверситета в Аризона (САЩ) и един от авторите на проучването, публикувано в сп. Nature. Сред виещите се пътеки и гъстатата гора са скрити създадените от маите древни монументи, които се разполагат на изумителните 563 000 квадратни метра. Това е най-голямата и най-стара структура, открита досега от цивилизацията на маите, датираща от 950 г. пр.н.е.
Благодарение натехнологията Lídar, лазерен метод за идетификация на обекти, създаващ триизмерна карта, учените са открили церемониални постройки, построени между 1000 и 800 г. пр.н.е.. Структурите са високи от 10 до 15 метра и от тях тръгват девет пътеки в различни посоки.
Мелина Гарсия, един от изследователите в Агуада Феникс. / Снимка: TAKESHI INOMATA
Откритията реконструират познанията ни за тази цивилизация. Първоначално се е смятало, че цивилизацията на маите е възниквала постепенно, тоест, село по село, докато се достигне до по-масивни структури. Но новите архиологически доказателства показва обратното: маите са създали първо по-големите постройки, след което са се обособили селищата около тях.
Заседнал начин на живот и социално равенство
Следващият етап на проучването е да се анализира сялата околност и да се види как тази общност е комуникирала с останалите. Дотук най-важната констатация е категоричното доказателство за хипотезата, че цивилизацията на маите е базирана на прехода от номадски към заседнал начин на живот. Според авторите на изследването, преди 1200 г. пр. н. е. общността на този регион не е използвала керамика и е сменяла местообитанието си, в зависимост от хранителните ресурси.
Даниела Триадан разчиства керамичните прибори за хранене от 900-700 г. пр. н. е. в Агуада Феникс (Мексико). / Снимка: TAKESHI INOMATA
Дълго време учените смятаха, че маите не са водили заседнал живот до около 350 г. пр.н.е.. Днес тази хипотеза е опровергана. Заседналият начин на живот е възникнал много по-рано.
„Това доказателство е ключово за разбирането на миналото и за това как са били изградени древните цивилизациите“, – казва Иномата. – „Със сигурност не са искали да напуснат района, в който са засели царевица, а са останали там, за да япазят от посегателства, да се грижат за растежа ѝ и, в крайна сметка, да приберат реколтата.
Иномата споделя, че иска да продължи с проучванията, не толкова за да открие нови данни за архитектурата, отколкото да изясни начинът на живот и културни традиции на самото общество на маите.
Изненадващо в изследването е, че не дава доказателства за подчертано социално неравенство, което се предполага от предишни проучвания на майската цивилизация.
„Открихме артефакти за социална деферентност, но тя е несъществена. Нямаме ясно изградена ерархия на социалната структура – владетел, обкръжение на владетяля, заможна прослойка, бедни селяни. Всички хора в общността са се занимавали с едно и също нещо, извършвали са една и съща работа – зърнени култури и риболов“, казва Иномата.
Дълбока шахта при разкопките в Агуада Феникс, показваща мащабите на работата на учените / Снимка: TAKESHI INOMATA
Селищата на маите
За Анабел Форд(Anabel Ford), директор наЦентъра за изследвания на Мезоамерика към Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ), „данните от разкопките и големият брой контекстни дати в изследването са впечатляващи.Запознах се с проучването и се удивих от мащаба му. Lider технологията е невероятна научна иновация. И Агуада Феникс е поредният пример. Имам обаче и някои несъгласия. Комплексъте важен за разбирането на прехода от номаден към заседнал живот. Но винаги е имало комуникация между общностите в Мезоамерика*. Въпреки че в Агуада Феникс не са намерени доказателства за комуникация с други общности, артефакти от други разкопки потвърждават това. Например, Такалик Абах (Takalik Abaj) в Гватемала, предлага артефакти с датирани марки, свързващи Олмеките** с маите.“
Вероника Веласкес разчиства скулптури на маите от предкласическия период в Агуада Феникс. Снимка: TAKESHI INOMATA
Форд не е съгласна с авторите на новото проучване и относно социалното равенство: „Вярно е, че строителство в алувиална зона и наличието на мегалитни структури (ресурси, които не са в билизост) предполагат колективна дейност, но това не отрича социална йерархия. Точно напротив, строителство с подобни мащаби е невъзможно без йерархично управление. Мястото обхваща значителна площ и, въпреки че са извършени разкопки от голям мащаб, те не прдеоставят цялостна картина на района. Социалната диферентност ще се изясни, когато се проучат селищата, където е живяла общността. Изследванията се занимават задълбочено с архитектурните паметници, но за да се създадат тези колективни конструкции, са необходими много хора и именно мястото, където са живеели тези хора, бих искала да се проучи. Само чрез анализ на селищата на маите можем да разберем и обясним стратегиите за това уникално строителство и механизмите за оцеляване на цивилизацията.“.
—————-
* Мезоамерика – историко-културен регион, включващ южно Мексико, Гватемала, Салвадор, Белиз, западен Хондурас, Никарагуа и Коста Рика.
** Олмеки (Olmeks) – древна мезоамериканска индианска племенна общност, населявала неголяма територия в днешно Мексико. Наименованието им е условно. Първото споменаване за тях е в ацтекски исторически хроники от, в които се споменават още от 2000 г. п. н. е..
Един от фрагментите, намерени в пещера № 4 в Кумран. ISRAEL ANTIQUITIES AUTHORITY
Анализът на агнешката кожа, от която е направен пергамента на свитъците от Мъртво море, ни дава нови отгори за най-старите, открити досега, библейски текстове
Открити през 40-те и 50-те години на миналия век, свитъците от Мъртво море са едни от най-важните археологически находки. Близо хиляда (981) са най-старите библейски текстове, открити досега. Но от повечето от тях са запазени само фрагменти, което затруднява разчитането им. Историци, теолози, лингвисти и палеографи не спират да редят пъзела на древните документи, опитвайки се да извлекат възможно най-много информация. ДНК анализ, обаче, на агнешката кожа, от която са направени пергаментите на свитъците, може да отговори на много неизвестни.
Ръкописите, познати също като Кумрански свитъци (от името на юдейската пустиня по западния бряг на Мъртво море), са написани на иврит и арамейски език. Те са част от свещените книги на юдаизма и фундамента за текстовете на Стария завет за християните.
Направени са десетки копия на различните книги от свитъците, но големият проблем пред учените е, че повечето от тях са само фрагменти от оригиналния текст. Много малко от свитъците, както Книга на Исая, са цялостно запазени. Някои от свитъците допълнително са повредени, понеже са открити не от археолози, а от бедуини или аматьори, които в последствие продавали находките си на антиквари. Именно поради това, за много от фрагментите и свитъците не се знае в коя пещера са намерени.
Наскоро, израелски изследователи, в сътрудничество с шведски, американски и испански учени направиха древен ДНК анализ на пергаменти на различни фрагменти, като целта им беше да установят в кой район е живяло животното, от чиято кожа са направени пергаментите, а дори и вида на животното. Това ще отговори на въпроса: къде и как точно е създаден всеки фрагмент от свитъците?
„Тъй като много от фрагментите са малки (само няколко сантиметра), е трудно да бъдат сортирани“, – казва експертът по древно ДНК от Университета в Упсала (Uppsala University), Швеция и съавтор в изследването, Матиас Якобсон, – „Така че, ако при ДНК анализа, идентифицираме фрагменти, чийто пергамен е направен от едно и също животно, ще е ясно, че тези фрагменти принадлежат към един и същ текст. И обратно – малко вероятно е фрагменти от различни животни или от отдалечени географски райони да са части от един текст“.
Изследването, публикувано в научното списание Cell, показва, че почти всички фрагменти са на пергаменти, направени от агнешка кожа. Данните, макар и нови, не са изненадващи за учените, защото е известно, че в древността свитъци са се писали върху агнешка кожа. Има фрагменти, обаче, от III в. пр. н. е. (2000 г. по-късно от Кумрански свитъци), чийто генетичен материал все още не може да бъде разчетен.
Анализът на древното ДНК дава възможност да се деференцира породата и вида на агнетата, от кито е ползвана кожа за изработка на пергаментите. Така учените успяха да определят, че някои фрагменти, за които се смяташе, че принадлежат към един и същ свитък, вероятно не са свързани, защото са направени от кожата на различни агнета. И обратно – свързали са фрагменти, за които не се е предполагало от кой свитък биха могли да бъдат. Така са се образували нови групи от фрагменти, различни части от един текст, което е голям напредък в научната главоблъсканица по свитъците. Установено е, че два фрагмента от изследваните са написани не на агнешка, а на телешка кожа, което е странно, понеже по времето на Иисус в юдейската пустиня не са отглеждали крави. И авторите на проучването са на мнение, че тези два фрагмента са част от свитък, създаден извън Юдея.
Учени от екипа, направил древен ДНК анализ на свитъците, анализират един от фрагментите. BEATRIZ RIESTRA / ISRAEL ANTIQUITIES AUTHORITY
„Разграничаването между различните фрагменти променя контекста, в който те се четат и анализират, както и на целия свитък, към който принадлежат“, – казва изследователят от Университета в Тел Авив (Tel Aviv University), Израел и съавтор на проучването, Моран Неухоф(Moran Neuhof), – „Например, някои от свитъците, за които се смяташе, че са създадени в Кумран, вероятно са с различен произход. Освен това, за някои фрагменти от Книгата на Йеремия се предполагаше, че са от един и същ свитък, но ДНК резултатите показват, че това не е така и че свитъците от района на Кумран включват няколко различни копия на една и съща библейска книга“.
Ноам Мизрахи(Noam Mizrahi), от Катедрата по библейски изследвания към Университета в Тел Авив, казва, че „съвременният юдаизъм се характеризира с текстова унифицираност на еврейската Библия, което означава, че всички копия (независимо дали са ръкописни или печатни) на всяка библейска книга, където и да е по света, са почти идентични – буква по буква. В Кумран, обаче, в две съседни пещери намираме несъвпадащи си текстове от една и съща книга. Това е откритие, което за съвременната канонизирана версия (както еврейска, така и християнска) на Библията, е недопустимо и скандално“.
Досега изучаването на свитъците от Мъртво моресе основаваше на техники от различни дисциплини – теология, химия, палеография и лингвистика. Новият начин на проучване, чрез анализ на древно ДНК, ни предоставя допълнителни данни както за отделните фрагменти, така и за свитъците, като цяло.
Над 3000 години Египет е управляван ефективно от могъщите фараони. Но в продължение на три века те бавно губели силата си и цивилизацията им била изправена пред хаотичен срив.
305 г. пр. н. е. е началото на управлението на династията на Птоломеите, които са наследници на Птоломей – един от генералите на Александър Македонски. Птоломей превзел Египет и династията му управрявала 300 години. Под нейна власт Египет процъфтява културно и икономически.
Епохата обаче е белязана от граждански бунтове и глад. Изведнъж се оказало, че или нямало храна, или била оскъдна. Ако властите не решели проблема, народът се надигал и въставал. Когато земеделието е в криза, хората изпадат в паника. И царят е този, който трябва да насърчава справедливост и ред.
Гладът бил продължителен и усилията на Птоломеите да управляват ефективно се оказали компрометирани от перманентно недовоство.
Бунтове по улиците и глад – зрелищен политически хаос. Всичко се разпадало. Много промени и сътресения преживява всяка цивилизация… преди да се разпадне.
Но кои са причините за това безредие?
Дали науката за климата и свидетелства от полярните ледници могат да дадат обяснения за упадъка на Древен Египет?
Днес египтолозите търсят доказателства за глада в тази епоха. Първото доказателство е река Нил.
Годишните разливания били жизненоважни за Египет. Без приливи, няма земеделие. Без реколта, няма храна.
Историческите документи споменават за периоди, в които Нил не е преливал. Международен екип от учени търси обяснение за това. Откриват свидетелства на хиляди километри от Египет – в полярните ледени шапки.
В извадените дълбинни проби от леда учените получават геоложка информация отпреди хиляди години. В леда са открити примеси на сяра, което води до заключението за мощни вулканични изригвания.
Известно е, че масивните изригвания могат да повлияят глобално на климата за дълъг период от време. Вулканите са важен регулаторен механизъм за голобалното охлаждане на атмосферата. При изригванията се изхвърля серен диоксид, който образува слой, отразяващи слънчевата светлина, като това предизвиква понижаване на температурата и дестабилизация на валежите по цялата планета.
Тези изригвания са били мощни, изхвърлили са сяра и вулканична пепел в стратосферата, разпръсквайки я на хиляди километри. Това е редуцирало слънчевата светлина, което от своя страна, променило сезона на мусоните.
Учените проучват въпроса, дали тези вулканични изригвания са причината да се стопира и разливът на Нил в онази епоха.
Анализирайки пробите от леда от Гренландия и Антарктида, откриват примеси и от сулфатни частици, което им позволява да датират с точност изригванията и да установят последователността и интензивността им. Констатацията е, че изригванията са се случили в Птоломейския период. Дали обаче са повлияли на разлива на Нил?
Изследователи от NASA създават компютърна симулация на модела на промяната на температурите и валежите, вследствие на изригванията. Идентифицират сулфатни частици в Северното полукълбо, означаващо, че мусоните са били изтласкани южно от Египет, вследствие на което водното ниво на Нил се е понижило. Валежите в цяла Африка спрели и особено в района на Етиопия, през който преминава реката.
Изводът е, че мощните и чести изригвания са нарушили баланса на Нил за десетилетия.
Учените сравняват данните за изригванията с тези за глада, недоимъка и бунтовете в Египет и разкриват интересна зависимост.
В пробите от лед са открити свидетелства, датирани от 40 г. пр. н. е. за грандиозни изригвания в различни райони на земното кълбо. А от римлянинът Плиний научаваме, че именно през тази година Нил достига най-критичното си ниво. Това са условия, които неминуемо са провокирали глад и недовоство сред населението.
Според мнението на египтолозите, случилото се в тази епоха е много повече от съвпадение. И новите научни доказателства очертават ясните контури на епохата.
Когато през 30 г. пр. н. е., римляните навлизат в Египет, династията на Птоломеите губи контрол над държавата, но от проучванията става ясно, че египтяните се е налагало да воюват не само с римските легиони, но и с абсурда на климатичните промени. Рим се оказва само последният пирон в кофчега на вече дестабилизираната цивилизация.
В продължение на няколко века преди това Древен Египет е бил умаломощаван от климатични промени, резултат от вулканична дейност, случила се на хиляди километра. Климатичните колебания и политическата нестабилност са факторите, които предизвикват големите промени в Древен Египет и, дестабилизирайки цивилизацията, се оказват решаващи за нейното отмиране.