Розата е емблема на Карлово и първото упоменаване, че карловци  отглеждат манифактурно рози е дадено през 1818 г. от поп Костадин в неговия „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание”.

Розовата долина в България се простира от р. Стряма до р. Тунджа и е около 130 км. на дължина и към 15 км. широчина. Почвата в Розовата долина не е по-различна от тази в други местности на страната, но климата в долината е уникален. Заградена от планински вериги Розовата долина отглежда розата до 400 м. надморско равнище и при песъчлива почва. Най-голямата опасност за карловската роза е в края на април да не настъпи мраз.

Старите карловци наричат дестилационната сграда „гюлапханата”, тя е като барака, 4-5 м. широка и висока, закрита с керемиди, а дължината е в зависимост от казаните, които са между 5 и 30. Розовият цвят трябва да започне да се обработва най-късно 3-4 часа след брането. Известно време могат да се съхраняват в специално хладилно помещение.

Първата розова фабрика в Карлово е построена от французин през 1902 г. Две години по-късно пак от французин в близкото до града село Столетово (Карасарлий) е построена втора фабрика. През 1905 г. е построена трета модерна фабрика в карловското село Кърнаре от бр. Бацурови. Тази фабрика е най-голяма, вложени са 150 000 лв. за машини, 50 000 лв. за здания и 12 000 лв. за водопровод.

По това време в Казанлък има само няколко малки дестилационни.

Към 1912 г. с рози в царство България са засети повече от 5 000 декара в около 150 селища. Продукцията е над 10 млн. кг. цвят, от които само карловските фабрики преработват милион и половина кг. рози. Един килограм чисто розово масло е струвало на производителя 700 лв., а средната цена на един мускал е била 3,5 лв., т.е. печалбата за него е била около 95 лв. на килограм.

За розовата индустрия годишно са се изразходвали 150 хил. куб. м. дърва, докато модерните карловски фабрики са изхабили само 2 хил. куб. м. дърва. Старите казани за същото биха изразходвали 7 хил. куб. м. дърва.

Годишно розовото масло произвеждано в царство България към 1912 г. е 4 000 кг., като това струвало около 5 млн. лв. Основният износ бил за Франция, Англия и САЩ. Турция купувала от нас розова вода за около 50 000 лв. За вътрешния пазар се продавало най-много 5-6 кг. розово масло.

В своята брошура „Нашата розова индустрия” П. Тишков пише през 1911 г.: „Колкото и да е капризна розата и да е изложена на атмосферните влияния, тя е по-доходна от зърнестите произведения; напр. от един хектар земя посята с рози, се получава средно 2 000 кг. цвят, по 30 ст. на кг. = 600 лв., когато ако е засят със зърнести произведения най-много може да се получи 100 лв. Следователно розовата индустрия е важна за нашето отечество и тя ще се развие още повече и ще стане причина за полагане основа на добиване и на други етерични масла…”

Изп. литература: П. Тишков. Нашата розова индустрия, София – печатница П. Глушков – 1912.

Кирил Милчев, letopisec

Прочетете още: История и Мит  Сезон България

Ангел Ангелов (Щапаров Младши)

България не е основана в 681 г. – това вече е ясно дори на учениците. Тя не е основана и в 632 г.,както твърди един известен наш професор, понеже в наши стари документи и в чуждестранни хроники са споменати имената на голям брой Български владетели като Ирник, Волег, Драгон, Авитохол, Крис (Барис), Вананд, Илирик и пр., царували далеч преди това. България не е основана също в 165 или в 153 г. от н.е., когато според някои наши изследователи е дошъл на власт рода Дуло – кой може да каже колко други наши родове, принадлежали към Царското ни племе са царували преди това? Един Бог знае! В арменски извори, описващи събития от III-II в. пр.Хр., се говори за “страната на Българите” отвъд веригата на огромната Кавказка планина, а тази страна е без съмнение Българската държава – не римската или персийската.

Един цитат от http://doktora757.blog.bg/history/2013/03/10/5-te-kliuchovi-lyji-za-drevnata-bylgarska-istoriia.1062851 дава допълнителна яснота по въпроса:

“Според древната арменска хроника „Ашхарацуйц” и някои други арменски хроники („История на страната Алуанк”) древните българи са отбелязани като стари поселници в Кавказ още във 2 в. пр. Хр., когато не е имало никакви тюрки. Има доста податки, че българите са изключително древен народ, съществуващ от праисторическо време. Паисий посочва родословие на българите от синовете на библейския патриарх Ной (от Яфет и синът му Мосох/Месех). А според багдатския историк от 10-ти век Ал Масуди, българите водят своето начало от преди Ной и имат за родоначалник дядо му Матусала, което значи че са предпотопен народ (т.е. съществували са като народ преди поне 8000 години, което се потвърждава от праисторическите находки и ДНК изследванията)! Сведенията на Ал Масуди не трябва да се подценяват, защото той е работил в научна среда, вероятно ползваща книги и преписи от огромната Александрийска библиотека запазени в Багдад.”

“–Легенди и митове! – би казал някой скептик- защо им се връзвате?” Ами виж какво приятелю: днешните китайци, гърци и евреи пишат историите на своите народи точно по този начин: въз основа на свои собствени легенди, предания и митове! Смееш ли да отречеш това, драги??!! Не смееш!!! Защо тогава, по силата на каква логика или причина ще отричаш нашите исторически легенди и предания, а ще признаваш чуждите още повече, че в много случаи ние имаме научни доказателства за нашите твърдения, а някои от споменатите народи нямат такива доказателства??!! По силата на двойния стандарт- той е твоята “логика” драги господин скептико и по силата на завистта- няма друга причина!

А цитираните по-горе извори твърдо заявяват, че България я е имало поне във времето на арменския цар Вахаршак (III-II в.пр. н.е.), а вероятно и по-рано. Ирландски саги говорят за царете на “ФИР БОЛГ” (ХОР БОЛГ, ХОРА БЪЛГИ), дошли в Британия от Балканите преди повече от 2800 години и носели не просто Български, а направо “пра”Български имена което значи, че България я е имало и в Ранножелязната епоха. Кога е основана държавата ни тогава?

Учените по света имат утвърден критерий за установяване на държавност, към който нашите историци не обичат да се придържат – критерия на писмеността. Според водещи световни историци, всеки древен народ, който е имал своя собствена писменост е имал своя държавност, благодарение на която е създал писмеността. Щом е така, ние ще открием кога всъщност е създадена България при едно условие – когато датираме древните Български “руни” (йероглифи), ползвани от дедите ни далеч преди Кирил и Методий. Къде се откриват най-старите Български “руни” (йероглифи)? Те се откриват в неолитни и халколитни селища от района на Черноморския басейн (най-вече на Балканите и Мала Азия), а надеждни датировки на образци от нашия регион показват, че възрастта на най-ранните надписи не е по-малка от 7300 години!

Щом преди 7-8000 години на Балканите е имало пра-Български руни (т.е. руни на праисторическите Българи), значи е имало и Български език, за чието записване те са служили. А щом в селищата, които ползвали тези руни, е имало некрополи с царски погребения като Варненското, значи е имало и държавност- ако не преди 7500 години, то поне преди 7000. Точна дата, разбира се, не може да поставим, но приблизително насочваща – да. Датата, изчислена от някои изследователи за примерно начало на потопа и съответно на летоброенето в нашия древен календар, е в периода между 5600-5500 г.пр.Хр. Заповедта и инициативата, дали началото на това летоброене, както и заповедта за създаване на наше йероглифно писмо може да са били дадени само от Български царе-жреци, живели през въпросния период, така че твърденията за поне 7-8000 години Българска държавност са най-близки до истината.

Народът, създал първата човешка цивилизация и държавност не може да е ползвал Българските руни по някаква случайност. Почти пълното съвпадение на неолитните образци с нашите писмени знаци показва, че праисторическите жители на Балканските земи са говорели Български език а държавата, ръководена от царете погребани край Варна ще да е била именно първата България. Преди тях несъмнено е имало и по-ранни Български царе, разбира се, от времето на неолита, но техните гробове още не са открити или още не са отбелязани като царски.

Открити са обаче невероятни съвпадения между културни, битови, архитектурни, писмени, владетелски, религиозни и прочее традиции на неолитно-халколитните хора и на старите Българи за които не може да си затваряме очите и да се преструваме, че не съществуват! Американците например отдавна са забелязали това и в едно предаване за България по “Нешънъл Джиографик” съобщиха официално, че нашето селско население още строи къщите си така, както са строени праисторическите жилища по нашите земи преди 8000 години: от плетове измазани с кал!

Писмени сведения за времето, в което е създадена първата България не се откриват, понеже нейното основаване станало хиляди години преди първите египетски, гръцки,римски, китайски и дори библейски историци да почнат да записват битуващите сред народа прастари легенди и митове. Това в крайна сметка говори, че страната ни е основана далеч преди Рождеството на Христос, преди основаването на Рим, преди появата на първите гърци и евреи, преди Египет и Китай. Да – това твърдение е грандоманско и помпозно, но е истина – чиста, неподправена историческа истина! Който иска да чуе истината – нека да чете и препрочита това, а който предпочита да си затваря очите за истината, нека поне да не пречи, понеже точния отговор на зададения в заглавието въпрос е:

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КОГА ВСЪЩНОСТ Е ОСНОВАНА БЪЛГАРИЯ, НО С ГОЛЯМА УВЕРЕНОСТ МОЖЕ ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, ЧЕ ТЯ Е ОСНОВАНА НАЙ-ВЕРОЯТНО НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ КЪСНИЯ ПАЛЕОЛИТ И РАННИЯ НЕОЛИТ.

Абсурд??!! Няма такова нещо – за никакви абсурди не става въпрос, а единствено за научния резултат, до който стигнахме чрез стриктно спазване методите и правилата на световната историческа наука!

shtaparov.blog.bg

Много учени са на мнение, че Плащаницата от Торино не е средновековен фалшификат, а е напълно възможно да е истинската савана, с която е бил повит Христос. В книгата си “Загадката на плащаницата“ италианският професор по механични и термични изследвания на университета в Падуа Джулио Фанти датира плащаницата между 280 г. пр. хр. и 220 г.. Най-голяма загадка за учените и, в същото време, основание да се предполага, че покривалото на Христос е автентично, е методът, по който е създаден образът. Досега, дори и с най-модерните съвременни технологии, не може да се пресъздаде подобно изображение, нито да бъде обяснено неговото създаване. И е толкова по-съмнително това да се е случило в средните векове.

Фанти провежда редица опити и стига до заключението, че единственият начин да се постигне подобен образ, е чрез създаването на много силно и продължително магнитно поле. При своите опити той накрая постига частични резултати и визуализира човешка фигура. Според него такова силно магнитно поле, способно да отпечата така фино и повърхностно образ върху плат, не може да бъде възпроизведено нито от средновековния човек, нито от който и да е друг. Тогава остава възможността феноменът да е създаден от трансцендентна сила или, иначе казано, от Бог.

Ако Плащаницата е автентична, имаме пряко доказателство и свидетелство за съществуването на самото Възкресение. Доказателство за самия Бог.

Е-същност

Дешифрирането на етимологията на името “българи” е един от най-сложните въпроси на изучаването на българското древно минало. Пътят, по който ние направихме дешифровката, ни дава основание да заключим каква е етимологията на името “българи” и как е граматично формирано самото име. То е свързано със старото име на кимерийците, както е предполагал още през 1865 г. Г.С.Раковски на с. 200 в своята книга „Българска старина”!

Нещо повече, ние потвърдихме тук семантичната връзка на името “българи”, с името на древните кимерийци. Изводите ни показват доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името “българи”.

Според изследователя на българското езичество Анчо Калоянов теофорните имена на българското езичество са „капище, кумир и жрец“, както и техните синоними „требище, балван и влъхва“. Сведения за тях Калоянов открива в стари паметници, като „Отговорите на папа Николай до Борис І“, „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма, „Синодика“ на цар Борил, апокрифа „Чудото с българина“ и др.

Основавайки се на руския учен Андрей Лвов (1905-1976), Калоянов сочи, че думата „кумир“ има алано-осетински произход. Това не е правилно. Трябва да добавим, че думата „кумир“ освен теофорен смисъл, е била иетноним. Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. – М., 1881., с. 125).

Според М. Артамонов, синдо-меотите в Приазовието са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. – 1949., №1. с.34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“. Той смята че боспорската династия на Спароток е кимерийска, а не тракийска.

Трубачев извежда името „кимер“ от тракийското „kir(s)mar-io“ («черноморски») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. – М., 1975. – С.42]. Етимологията не е успешна, предвид факта, че само на гръцки името на кимерийците е с „к“. Етимологията на Трубачев с основа («крсмр») игнорира този факт. В арменски, в грузински, в еврейски, на Бехистунския надпис в Персия и в асирийските клинописи името на кимерите е с „г“.

Според В.И.Абаев на името на кимерийците съответства осетинската дума „goumiri=gumeri“, а така също грузинското „gmiri“, което означава „герой“. [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. – Т.1. – М.–Л., 1958. – С.530]. Според осетинският фолклор „goumiry“ били „великани“ и живеели в Осетия още преди легендарните нарти от Нартския епос.

Според В. Иванов името на кимерийците може да се изведе от хетската дума „gimra“ («степ»), а според И. М. Дяконов името им произхожда от авестийското „gwa-m-ira>gam-ir(a)“, със значения: „тези, които се движат“, „преден, подвижен отряд“…[Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. – М., 1977. – С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. – М., 1981. – С.97–98].

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Асколд Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).

Тази разработка на Иванчик бе приета от Дяконов. Тоест, значението на името на кимерийците на ирански, на скитски език звучи като „бал“. Изводът на Иванчик се потвърждава и от Прокопий Кесарийски от VІ в., който изрично пише, че „балан“ означава на варварски „боен кон“.

Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.

Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че именно скитите започват да наричат кимерийците (*gam-ir(а)), с името „bal“. Тоест, името на „кимерийците“ и името „бал//гар“, са синоними. Такива синоними са по-късно в българския език на Балканите в епохата на християнизацията „кумир“ и „балван“.

Формите „бал//ан“ (Прокопий), където „ан“ е ирански суфикс, „бал//гар“, където „Гар“ е местност в Предкавказието, посочена още през ІІ в. от н.е. от географа Птолемей и „бал//ван“, където „Ван“ е самоназванието на урартите, съхранено и в названието на езерото Ван в Армения, ни дават основание да заключим каква е етимологията на името „българи“ и как е граматично формирано самото име, в каква връзка е с древната кимерийска история и доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името „българи“.

Кирил Милчев

Източник: letopisec.blog.bg