През ХІ в. грузинският историк Леонти Мровели написва, ползвайки стари извори, забележителното историческо съчинение „Животът на картлийските царе“, в което посочва древният произход на кавказките народи.

В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” пък се твърди, че хони и бундурк (при преписите след VІ в. е допусната формата „бунтурки”), са в региона на Кавказ още по времето на Александър Македонски (ІV в.пр.н.е), дори били воювали с него.

Според изследователят Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ” („Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”).

Това сведение за „хоните” се потвърждава, според Грумба, от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците”.

„Бундурк” не са „бун-тюрки”, както се опитват някои съветски изследователи да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците, а „Бун” (Бийан) е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските надписи през първата половина на ХХ в.

Сиреч, ако е верно сведението на грузинското съчинение, писано преди Мровели (ХІ в.), т.е. летописа от V в. „Мокцевай Картлисай”, че Александър Македонски (ІV в.пр.н.е.) воювал към Кавказ с бундурк и хони, трябва да приемем, че негови противници са били мигриралите след VІ в. пр.н.е. по тези места урарти (бундурк) и кимерийци (хони).

„Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

С други думи, „Мокцевай Картлисай” от V в., още преди Прокопий (VІ в.), е дало сведение, което за жалост не е анализирано задълбочено и внимателно, че пост-кимерийците в Кавказ са били наричани „хони”…

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури… (Прокопий Кесарийски. кн. ІV, 5. Войната с готите )”.

Според официалната българска историческа наука утигури и кутригури са българи. Ще рече, според изворите, българския произход се оказва кимерийски?

При преселението на иберите в Картли през ІV в. пр.н.е., бундур(урарти) и хони (кимерийци) мигрират на север от Кавказ и проходите Дарял и Дербенд.

През ХІ в. Мровели променя версията, дадена през V в. от грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”. „Мровели не го е удоволетворявала вече съществуващата версия за преселение на грузинците в Картли едва в края на ІV в. пр.н.е., а така също уседналите тук до идването на грузинците други народи – хони, бунтурки (чети: бундурк – бел.м.), за които съобщава „Мокцевай Картлисай”, ето защо Мровели замълчава за догрузинското население на Картли – хоните (чети: кимерийците – бел.м.), наричайки ги „коренни картвели”, независимо, че както отбелязва Г.А.Меликишвили, малко по-долу пояснява, че това са тези „които наричаме бунтурки” (Грумба, пак там; виж: Меликишвили Г.А., К истории древней Грузии, Тбилиси., 1959, с.282).

„От края на 609 г. пр.н.е. до август 607 г. вавилонската армия, под командването на Небопаласар и неговият син Новуходуносор, заедно със скитите и мидяните, атакували бившите асирийски съюзници Урарту и Ману” (…) „след окончателния разгром на Урартското царство в 590 г. пр.н.е., се проследяват мощни вълни на миграция на население от урартските области на север, в района на Кавказ” (Грумба, пак там).

Кимерийците под прякора „уман манда” (бич божи) участват заедно с Мидия и Вавилон в покоряването на Асирия, както е отбелязано в „Хрониката на Геда” от 609 г. пр.н.е. След това кимерийците са притеснени от вавилонците и се оттеглят на север към Задкавказието, където имат общи поселения с урартите (бундур, бояни,… самоназванието на урартите е „бийан”), както става ясно от грузинското съчинение от V в. от н.е. „Мокцевай Картлисай”. В него кимерийците са наречеви „хони”, което потвърждава сведението от VI в. от н.е. на историка Прокопий Кесарийски, че всеизвестните хуно-българи „утигури и кутригури” имат кимерийски произход.

Камен Белов

Източник: bls.blog.bg

 

 

Едва ли някой средностатистически непросветен българин или чужденец, дошъл на площадката на „изникналия” изпод земята древен град Хераклея Синтика в местността Рупите край Петрич, би могъл да предположи мащабите, с които древната история го е обкръжила като моментен декор, изкопан и изчистен от прахта на вековете с кирките и грижливите четки на археолозите от експедицията, водена от доцент доктор Людмил Вагалински. Почти тропическата жега убива у посетителя и последната капка историческа романтика. Вдигащата се от всяка стъпка или копка прах се опитва да задуши тук сред свърталището на змиите угасналия преди 20 000 години вулкан Кожух дихание на македонските царе с името Филип (с пореден династически номер след него), диханието на мечтаещия преди 23 века за нов световен ред юноша Александър Македонски и именити  пълководци, бъдещи императори на могъщия Рим.

И под тези прашни руини се е разиграло братоубийство на принц, извършено от  последния цар на македонското царство. Това е първото въздействие, щом човек види изкопания изпод натрупаната от унищожително земетресение и вековете пръст древен град Хераклея Синтика – градът на македонските царе и римските пълководци, който съвсем скоро в нашето съвремие може да се изравни по величие и древна слава с митичния римски град Помпей…

Само преди броени дни археолозите, ръководени от доцент доктор Людмил Вагалински, откриха римско мраморно корито с три издялани лъвски глави и шахта с внушителен подземен зидан римски канал за отвеждане на водите. Откритата миналата година римска гражданска базилика и последните находки дадоха повод да се заговори за бъдещата нова слава на Хераклея Синтика.

От Хераклея Синтика Александър Македонски се отправя на първия си завоевателен поход

„Хераклея Синтика носи името на тракийското племе синти, които са един от колективните герои и творци на античната митология, разказва директорът на Историческия музей в Петрич Сотир Иванов и продължава: Синтите са свързани с античните богове. Богинята Хера, жена на могъщия вседържец Зевс, хвърлила новородения си син Хефест от Олимп на далечната земя, защото той бил грозно и хилаво бебе. Той летял цял ден и паднал във вълните на морето край остров Лемнос. Спасили го морските богини Еринома и Тетида, и … синтите, които по това време /13-12 век) живеели на остров Лемнос. Хефест израснал куц, но силен, и станал бог на огъня и ковачите.

По-късно синтите напуснали остров Лемнос и се заселили в долината на Средна Струма. Една от вероятните причини за тяхното преселение е започналата през 8 век преди Христа гръцка колонизация, при която колонистите прогонили тракийското население от островите и крайбрежието. Синтите са свързани с древногръцкия бог на металургията Хефест и може би за това са се преместили на север, там, където биха могли да се занимават с поминъка си, като експлоатират най-голямото желязно находище на Балканския полуостров. То се намирало в така наречения Мървашки район, където са съвременните села Петрово и Голешево. Този район се е намирал в градската територия на Хераклея Синтика и в племенната територия на синтите.

Освен митологичните доказателства за синтите, има и достатъчно други, че те са се занимавали с металургия. Най-вече това са археологически проучвания на експедицията на доцент Людмил Вагалински, които показват, че металургията е била техен икономически поминък.

От друга страна, има и две сребърни съкровища, намерени в Кожух, които са от един малко по-ранен период. Едното се съхранява в Националния археологически институт с музей към БАН, а другото е в Националния исторически музей.

Първите исторически сведения за синтите дава гръцкият историк Тукидид. През 429 година преди Христа във връзка с похода на одриския цар Ситалк срещу Македония и Халкидическия полуостров мимоходом той споменава синтите и медите. По времето на похода си Ситалк е трябвало да премине през техните територии. Той обаче вероятно е имал договореност със синтите, или най-малкото са били в добросъседски взаимоотношения, защото вместо да мине на юг от Кресненското дефиле, той преминава на север от него и оттам отива в Пиринска Македония. По-късно за дълъг период от време синтите изчезват от историческите извори. Те се споменават отново на един по-късен етап, който е свързан със завладяването на района на долината на Средна Струма от македонските царе някъде около 340 година преди Христа.

Първоначално Филип Втори завладява Беломорското крайбрежие и територии на Одриското царство, достигайки градовете Перинт и Бизатион. Така племенна територия на синтите, която е между Кресненското дефиле и Рупелското дефиле, се вклинява в териториите на Филип Втори. Той се опитва да завладее и този район, за да направи пряка териториалната връзка между своите нови източни завоевания и централното ядро на неговата държава. С тази цел около 340 година преди Христа Филип Втори Македонски завладява долината на Средна Струма. Имаме няколко доказателства за това: няколко текста от Полиен, който описва самото завладяване, други податки, свързани с Плутарх и Курций Руф, който описва настаняването на Александър Македонски в Хераклея Синтика.

Да, Александър Македонски е живял в този град. Около 340 година преди Христа, още 16-годишен, той е оставен тук с част от македонската армия, хазната и държавния печат, като през това време баща му завладява Перинт и Бизатион. Първият самостоятелен военен поход на Александър започва от Хераклея Синтика. Вероятно в резултат на този поход той завладява древния град, намиращ се под Сандански, като го кръщава на свое име Александруполис. Това става през 340 или ранната 339 година преди Христа.

Трябва да имаме предвид, че Хераклея Синтика е столицата на Средна Струма, това е градът, който е бил резиденция на македонските царе, а по-късно и на римските военачалници. Александруполис, а и градът, който е наследник на Александруполис, са били селища в периферията на големия град. Защото разстоянието между Хераклея Синтика и Сандански е около 12 километра и няма как да съществуват два големи градски центъра в този район.

Така от 4 век преди Христа Хераклея Синтика става един от македонските градове, в които отсядат както царе, така и видни военачалници. Нека не забравяме, че вероятно всички македонски големи военни походи на север тръгват точно от града под Кожух. Тя е стратегически пункт от пътя по долината на Средна Струма за проникване на север и североизток към тракийските земи или към река Дунав. Именно със значението на Хераклея Синтика се свързват и някои действия на македонския цар Касандър, който наследява на престола династията на Филип Втори и Александър. През 310 година преди Христа Касандър (син на Антипатър, пълководец на Филип Втори и Александър Македонски) заселва в района на Хераклея Синтика около 20 000 автариати. Това е племе, за което предполагаме, че е с илирийски или келтски произход. Това заселване има огромно значение, защото по този начин се  вдига не само демографският ресурс на населението, но то позволява на македонската държава да  прави по-сериозни икономически, политически, или чисто военни концепции.

След династията на Антипатридите, към която принадлежи и Касандър, идва династията на Антигонидите, последната, която управлява Македония. Тя е свързана с редица трагични сведения, които остават запазени от историята до днес. Последният македонски цар е Персей. Командваната от него 30 000 армия губи последната битка с римляните на 22 юни 168 година по времето на Третата македонска война.

В армията на Персей около 5000 души – 3000 траки и 2000 келти, са от Хераклея Синтика. Това е една шеста от македонската войска, което показва значението на този град. След разгрома на Персей победителят Луций  Емилий Павел изпраща част от своята армия в Хераклея Синтика начело със своя военачалник Публий Назика. Първоначално тази армия има за цел да предотврати някакви действия на евентуални привърженици на македонския цар, защото римляните се притесняват от бунт, който би ги принудил отново да воюват за завладяването на Македония. След като тази опасност е преодоляна, Хераклея Синтика получава редица възможности от римляните. Градът е освободен от данъци и получава редица права, което води до по-нататъшното му развитие.

Сред по-интересните неща, свързани с Хераклея Синтика, можем да посочим, че известният римски военачалник и бъдещ диктатор на Рим Луций Корнелий Сула ползва града като резиденция. Той пребивава в града след разгрома на понтийската войска през 86-85 година преди Христа и дори ползва минералните извори, разположени в близост до града. По-късно през Хераклея Синтика по време на своите походи срещу персите минава и бащата на бъдещия император Октавиан Август – Гай Октавий, който е бил управител на Македония през 60 година преди Христа. През Хераклея Синтика вероятно е преминавал и Гай Юлий Цезар, защото тя е спомената в неговите записки по гражданските войни. Тук се провеждат и преговори между големия противник на Гай Юлий Цезар – Гней Помпей, и тракийски военачалници за евентуален съюз срещу Цезар. Тоест, в един момент, който е важен за съдбата на Римската империя, една голяма част от събитията се случват или близо или в самата Хераклея Синтика.

Този град в политическо, икономическо и културно отношение запазва своето значение за един много дълъг период. Той възниква като град на македонските царе от 340 година преди Христа, преди това е имало селище, но ние не знаем какъв е бил неговият статут. От 340 година това е самоуправляващ се град или полис. И до 4 век след Христа Хераклея Синтика запазва огромното си значение. След това започва нейният постепенен упадък, но дори и до 6 век тя плаща данъци и съществува като самоуправляващ се град. Вероятно неслучайно точно в Хераклея Синтика откриваме публични сгради, които са свързани с гражданското самоуправление и които демонстрират гражданския дух. Така например гражданската базилика, която разкрихме, е съществувала от 1 до 4 век. Тя е разрушена от земетресение през 383 година. Това показва един устойчив градски живот. Хераклея Синтика се самоуправлява в своите вътрешни дела. Този град съществува около 1000 години. Земетресение разрушава града през 383 година.

Тук младият принц Персей убива брат си Деметрий и става последният македонски цар

След династията на Антипатридите, към която принадлежи и Касандър, идва династията на Антигонидите, последната династия, която управлява Македония. Тя е свързана с редица трагични сведения, които остават запазени от историята до днес. Предпоследният македонски цар Филип Пети има двама синове – Деметрий и Персей. Те са от различни жени, но възрастовата разлика между тях е много малка, в рамките на няколко месеца. Персей се притеснява от това, че Деметрий може да наследи Филип Пети на престола. И точно за това организира убийството му в Хераклея Синтика. Деметрий е извикан по повод на религиозни тържества в Хераклея, и по време на тържествата е отровен. Но тъй като бил млад принц, със силен организъм, той не умира веднага от отровата, и Персей изпраща двама свои подчинени да го удушат, докато спи. Разбирайки за смъртта на Деметрий, Филип Пети изпада в депресия. Има двама синове, а единият от тях убива брат си! Филип Пети престава да спи, изпада в тежко физическо състояние и решава да обяви за следващ цар на Македония племенника си Антигон. Но не успява да осъществи намерението си. Поради недоспиване и депресия Филип Пети умира без време в Амфиполис и Персей успява да стане последният македонски цар.

Древните мъже плащали по 500 сребърни монети годишно, за да участват в управлението на полиса

Хераклея Синтика е имала Народно събрание, в което влизат всички мъже с граждански права, така наречените политои. А от Народното събрание се избира Градският съвет, или Буле, което взима решенията. Те се взимат в Градския съвет, но след това се гласуват в Народното събрание, тоест има двустъпална структура на управление. За да влязат от Народното събрание в Градския съвет, мъжете е трябвало да плащат ежегодно определена немалка сума. Защото древните хора са смятали, че службата в полза на обществото е въпрос на чест, а за всяка чест се заплаща. Ако не плати тази такса, на следващата година мъжът излизал от Градския съвет. Тези мъже не са получавали заплата, а са си плащали, за да управляват. Не знаем каква е била сумата, но можем косвено да предположим, че е малко повече от 500 сребърни монети – драхми или денари. Защото в античния град под Сандански сумата за влизане в Градския съвет е била такава. За да добием материална представа какво означава тази сума, трябва да вземем предвид, че един римски войник по това време е получавал 250 сребърни монети годишна заплата. Тоест един съветник е плащал, образно казано, две войнишки заплати. Плащането не нарушава демократичните принципи.

На базата на размера на града можем да предположим, че е имало около 200 съветници. Тази сума от 500 монети е отивала за публичните строежи, всичко това, което сега виждаме като градски център, канализация… Гражданското самоуправление е било много силно, защото когато тези градски съветници взимали решение, за да влезе то в сила, трябвало да бъде гласувано и в Народното събрание, и да има контрол. За да не се допусне корупция, всички магистрати, които също се избирали за една година, са колегиални, тоест те са двама, четирима, шестима, четен брой, за да може всеки от тях да контролира другия. Това е характерно не само за Хераклея Синтика, но и за Амфиполис, и за Тесалоника. Такова устройство на гражданските институции показва защо в продължение на близо 1000 години Хераклея се е самоуправлявала ефективно и е имала такъв разцвет. Този древен град е бил населен от синти, илири, келти, гърци, македонци, римляни, вероятно е имало население от Близкия изток и Египет, защото се наблюдават такива религиозни култове и икономически дейности, които са характерни за Източното Средиземноморие. И именно тези работещи граждански институции за много кратко време са създавали от този разнороден етнически елемент  една общност. Неслучайно хераклейци с гордост посочват: нашата родина Хераклея Синтика. Те са граждани на Римската република, по-късно и на Римската империя.

Еленко Димитров

Източник: srtuma.bg

 

 

Александра Делова, alexandradelova.blogspot.com

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

„Който контролира миналото, контролира бъдещето.
Който контролира настоящето, контролира миналото.”

Джордж Оруел, „1984”

Проф. Крум Балтаджиев /откъси/

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

“Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне.”

„Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комунистите- интернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити – разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода – колкото по-мьтна, толкова по-добре! Разделяй и владей!….

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите!

Експоната, според организаторите е с „прическа на древен „гръцки борец”. Интересното е, че този „гръцки борец” с брада, с гола глава и чембас /чумбас/ на върха на главата си. Знаете, че чембаса е “запазена марка” на старите българи. А също е бил използван и от брахманите – древните ведически жреци. При тях прическата /гола глава и чембас/ се е наричала sikha /сикха/.” Снимка от Интернет на sum.

МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Когато се работи със старите автори (т.нар. “извори” ) трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години .

И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ космополитизъм и глобализъм!… Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове.

В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесватвъншни сили, които и полагат жалоните на най-големите фалшификации и манипулации на българската история.

 

Експонатът, според организаторите е беотийско изкуство и представлява „Конски атрибути”. Това, което ясно е изобразено, е всеизвестната в цял свят мандала „Цветето на Живота”! На втората снимка, вляво от „Цветето на Живота” се вижда лодка с гребла и риби около нея, а вдясно прекрасно се отличава символът за добро и хармония – свастиката. Различното обаче е, че между пречупения кръст има четири кръга с точка.

По изумяваща е следващата снимка, защото ясно си личи, че на гривната също е изрисувана свастиката, но различното при нея е, че между пречупените линии е заложен българският символ КАНАТИЦА! Т.е. за какво „беотийско изкуство” можем да говорим….

(Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки “Ίωνας” ).

Кои обаче са били йонийците?!? Ето какво отговаря на това Херодот I-56 –“Йонийците са пеласги по произход.” И още Страбон, География – кн. 7 – 7 глава: “А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада.”  Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя,изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с траките. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес  в култа на СамотракийскитеКабири.

И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи…” .

Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев – “…На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучавайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски…” (който обаче е руски възпитаник и “щемпела” си личи отвсякъде – бел. автора).

За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.

Когато д-р И. Д. Шишманов “доказва”, че сборникът “Веда Словена”на Стефан Веркович е “фалшификат”, веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува.

Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.

ЗАГАДКАТА “ВЕДА СЛОВЕНА”

През 1874г. в Белград и през 1881г. в Санкт Петербург излизат двата тома на “Веда Словена” – “Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха”. Съставена от босненския сърбин Стефан Веркович,“Веда Словена” предизвиква фурор сред научния свят от Русия до Франция и влиза в историята като най-голямата фолклорна загадка, споровете около която продължават и днес.

Сензацията е там, че тези и други публикувани от Веркович песни, “записани” в един забутан край на българска Македония, представят материал, който преобръща наопаки представите за предписмената история на Европа.

Песните от сборника са записани от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско в продължение на 12 години. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание – говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.

“Веди”-те, чието “индийско” название също не е случайно, не само съдържат предания за това как са възникнали ралото, сърпът, лодката, житото, виното, писмеността, но създават цяла легендарно-митологична концепция, в която фигурират индийският бог Вишну, тракийският певец Орфей, македонските царе Филип II и Александър Велики, Троянската война и т.н. При това, ако прочутият германски епос “Песен за Нибелунгите” съдържа “едва” 9776 стиха, то само двата тома на “Веда Словена” включват цели 23 809, като самият Веркович твърди, че има на разположение поне още десет пъти по толкова.

В разразилите се спорове в европейската славистика възникват два лагера – “разобличители” и “апологети”. “Веда Словена” успява да спечели подкрепата не само на мнозина авторитетни чуждестранни учени, но и на немалко български фолклористи от самата Македония, които познават в тънкости местното народно творчество и диалекти. Френското правителство на два пъти изпраща свои инспектори, които да проверяват достоверността на епоса там, където е “открит”: в югозападните Родопи, сред т.нар. помаци – българоезична етнографска група, която изповядва исляма.

Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме

1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
3. Крадене на история.
4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
5. “Редактиране” на изворов материал.
6. Откровени и нагли фалшификации.
7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.

Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.

Елементите от двете страни на „гръцкия” саркофаг, които наподобяват въже или две спираловидно усукани линии /напомнят на ДНК/, са абсолютно еднакви с елементите от златната огърлица /нагръдник/ от скитското злато, чиито снимки sum е представил по-горе!!! Елементите са изрязани и увеличени, за да се види още по-ясно, че са еднакви.

Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на “историци”.

ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ

1. Произход и Прародина на българите.
2. Етимологията на името “българин”.
3. Понятийния апарат.
4. Езиковия проблем и писмеността.
5. Религия и приемане на християнството.
6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.
7. Създаване на теории за “изчезналите” антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време.
9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.

С произхода и прародината на българите (“прабългарите” ) е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че “прабългарите” са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. “хунски съюз” (т.е. някакви полудиви “номади монголоиди&quot, които, идвайки на Дунава, се претопили в “славянското море” и станали “бели хора”!?… Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и “прабългарите” са били такива!

Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от “тюркския” им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че “тюрки” и “турци” са две различни понятия) и те да се “припознаят” като “славяни”!…

Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета “татари”, за да се срамуват те от своите корени(въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!

Този „символ се среща и в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак.” И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови.”

“Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното – От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се “българи”, в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна – Русия. Прабългарите били принадлежали към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...”

По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в ІІІ-то хилядолетие пр.н.е.” Империята на българите край Кавказ – Стара Велика България – е представена като “Прабългарски съюз Старата голяма България“, а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума.

Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя.

Управителката на Археологическият Музей в Перм, където се съхраняват една нищожна част от находките, Светлана Каменева, признава датировката от 7-9 век, както и безпорната принадлежност на предметите към културата на иранските народи.

Според нея, част от предметите притежавали Зороастрииски и пред-зороастрииски характер разсъждавайки над сцените изобразени върху предметите. Тя сама заключава че няма сведения Ирански народи да са се преселвали във района на Волга и Кама (смехотворно), като това още повече засилвало “учудването й”. Явно е че историци и археолози в Русия са просто заставяни да говорят така, а у някой етнически руски учени просто говори естественото им неприсъщо за науката обаче нископатриотично чувство, че може друг народ по земите на днешната Руска Федерация да има по величествена култура./

Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата “История на България” (“Булгар Тарихи” ), на чиято първа страница се обяснявало значението на името “българин”. То е следното – “БЪЛГАРИН” значи “МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК”, “УЧЕН ЧОВЕК”!

Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от “бАлкари” и “бЪлгари” ), който корен като име на народ, означава “светлите”, “силните”, “сияйните”, “синове на светлината” (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката “гури”, а думата “гуро” на санскрит значи “Учител“, “Висш духовен наставник”!..

Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като “прабългари”, “прото-българи”, “хунобългари”, “първобългари”, “тюркобългари” и други такива, които е уместно да бъдат заменени с “древни българи” – термин възприет от специалистите на “Българска Орда 1938” като най-точен.

В хрониките и изворите българите никога не са наричани “прабългари” или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като “скити”, “мизи”, “траки”, “хуни”, “уни”, “пелазги”, “бурджани”, “готи”, “булхи” (с вариант “буши” ) и др.

Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като – “оногури” (уногури), “утигури”, “кутригури” (“кутии” или “гутии”, “котраги”, “уногундури”, “купи-булгар”, “дучи-булгар”, “огхондор-булгар” (българ), “българи-хайландури”, “чдар-болкар” (чадър-булгар), “кучи-булгар”, “орхон-булгар”, “барсили” (варсаци, берчул, берзити), “хазари”, “буртаси” и др.

Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина “прабългари” и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи.

Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като – “татари”, “македонци”, “мизийци”, “тракийци”, “шопи”, “башкири”, “помаци”, “балкари”, “чуваши”, “каракачани”, “власи”, “южни славяни”, “казаци”, “гагаузи”, “мишари”, “хайна”, “нукратлийци” (“сребърни българи”, “покръстени” (в Сибир), “тептяри”, “българи-тамтайци”, “родопчани”, “славяноговорещи елинизирани траки”, “астраханци”, “осетинци”, “чеченци” и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси!

Акад. Димитър Ангелов, в капиталния си труд “Образуване на българската народност” се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали “куче-марка” (т.е. нещо като “помияри” )!

На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов , който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!…

Една любопитна и важна подробност от военните походи на Чингис хан е битката при Самарската Луга, където погинал цветът на монголската мощ. Тамошните, Волжски българи, са първите, които нанасят поражение на Монголската Империя докато е жив Чингис хан.

Тази битка от 1223г. е документирана, като първото и последно поражение на Чингис хан, докато е бил жив! От войската, именно на волжките българи, водени от Кан Абдула Челбир. След грандиозния провал на монголите в тази битка, те не посмели да нападат отново, поне докато Кан Абдула Челбир е бил жив.

Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си.

Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв “академик- историк” на въпроса ми как навремето (преди 1989г.) се е пишела българската история ми отговори – “Пишехме каквото ни наредят отгоре”!...

Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията.Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.

Руните намерени в Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и дори старата родина Балхара. Аз бих казала, че съвпадат също и с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак!!!

Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б, (в кръга горе) и това не е никак чудно. Всъщност в обърнат вид, той се среща дори по монети от ислямският период на страната. Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български емири, а в Башкирия бяха открити печати със същият знак. Според руският археолог Белавин, разновидности на същият знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен(!).

Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се “редактират” изворите.

Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни.

През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната “редакция” гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби.

Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са по произход – българи.

Българските преводачи от по-ново време (1944- 89г.) също са “редактирали” съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.

Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации.

За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като – “черковно-славянски език”, “старо-славянски”, “славяно-български”, “славянски език”, “славянска азбука”, “книжовно-славянски език”, и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за “старобългарски език” и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема.

Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в “глаголица” и “кирилица”.

Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават “славянска азбука”, а “старобългарска” и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия.

Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език.

Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото “се претопил в славянското море”. И къде е това “славянско море” след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 5% от съвременните българи .

В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр. Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338г.).

“Анонимният Равенски Космограф” (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове “само българи живеят” !!!...

СТАРИТЕ КАРТИ

На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността – Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).

Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-338), наричан “баща на църковната история”. Запазена е в препис от 12 в. 

Св. Йероним живее ЦЕЛИ 3 века преди Аспарух….

На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името “bulgare”. И следния текст: “В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”. (‘Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant’. Ravennati Cosmographus)

Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан – готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.

Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени!

Това даде възможност да се говори само за “езикови остатъци и език на първобългарите” и да се твърди, че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи.

Истина е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак “да изчезне“. Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и “историци”.

Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889г.)

Това събитие съвсем неправилно се счита за „покръстване на българите езичници и варвари през 9 век от гърците“ и упорито се налага до ден днешен, въпреки, че християнизирането на българите започва 8 века по-рано от Христовите апостоли св. Павел Първовърховни (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. Андрей Първозвани (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа.

Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев , проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев, и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон.

Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически).

Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други).

По-късно “другарите” от КДС и МВР по указания от Москва провеждат ощеняколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови “неудобни” български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места.

В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет – “кочевь/е” (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина.”

В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в.- 221г. пр.Хр.) и Цин (221-207г. пр.Хр.).

Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и “противоречали на официалната китайска история”. По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за “варварин)“. По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски.

От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и “хуманитарни операции” доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!…

ЗАЩО ТРАКИТЕ “ИЗЧЕЗНАХА” ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н.

Преди да изчезнат от учебниците, траките “изчезнаха” от историята.Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталин- ските концепции“изчезваха” от историята. Тази руска теория за “изчезналите” народи беше разработена отдавна.

Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – “Има народ – има проблем, няма народ няма проблем”.

Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр., добави тя. Именно от думата лабриспроизлиза в старогръцкия впоследствие и названието „лабиринт”. Подобен релеф с царски символи се открива за първи път.

Естествено сред “изчезналите” народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари.

Траките трябваше да “изчезнат”, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката.

Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!”

Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX-ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са просто азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа (5000-3500г.пр.Хр.) В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност.

Ето и още една публикация, в подкрепа на изложеното в статията на Проф. Крум Балтаджиев:

България е на Балканите преди Гърция!

В-к Труд , Четвъртък, 13 октомври 2011

Гърция изостана от България с 2000г.

„Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа.

Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за изучаване на историята на древния свят, към Университета на Ню Йорк, бе открита археологическата изложба “Изгубеният свят на стара Европа”.

Той е процъфтявал в Дунавската равнина от 5000 до 3500г. пр. Хр. Освен антични скулптури, тотеми, керамика и предмети от бита, открити в земите около Дунав, изложбата представи част от най-старото златно съкровище в света, намерено във Варненския некропол.

Г-жа Уайт се занимава и с изследователска работа. Покойният й съпруг Леон Леви беше един от най-успешните инвеститори в историята на Уолстрийт. Сп. “Форбс” го описва като “инвестиционен гений”, който е дарил огромна част от богатството си за археологически разкопки и изследвания на древния свят.

С милиардерката Шелби Уайт разговаря Симеон ГАСПАРОВ – специално за “Труд” от ЧИКАГО:

– Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата, посветена на изгубения свят на стара Европа?

– Чрез нея се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на древния свят, където след древна Месопотамия се преминаваше веднага към изучаването на древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на стара Европа. А тя е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди древногръцката цивилизация.

– Досега се смяташе, че в древна Гърция се е зародила европейската цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете нещо доста интересно – че това се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите?

– Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново… в Атина. Там ще питам гърците: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?”

Цикладската цивилизация (на Цикладските о-ви в Егейско море) е завършила първия етап от развитието си ЕДВА преди 3000г. А по това време на север, край Дунав, вече е съществувала тази прекрасна цивилизация!” – процъфтявалаот 5000 до 3500г. пр. Хр. в земите на Дунавската равнина, край Черно море, и на полуостровите: Балкански и Малоазийски, в Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев)…

Източник: alexandradelova.blogspot

 

Защо всяка материя в природата има математическа основа? Кой научен подход се конкурира с емпиричния метод? Какви възгледи е поддържал Галилей относно математическото устройство на Вселената? На тези и на други въпроси отговаря професорът по физика на Масачузетския университет Макс Тегмарк в рамките на проекта Serious Science.

---

Аз мисля, че най невероятното нещо, за което хората научиха, изследвайки Вселената, – това е, че ние сме длъжни да мислим глобално, защото постоянно сме недооценявали не само размера на космоса, но и нашата възможност да го проумеем. Защо хората можаха да научат толкова много за космоса? Сега ние знаем значително повече, отколкото преди хиляда години. Човешкият разум е своеобразно удивителен. Но не става дума само в това. Има две силни идеи, които съставляват крайъгълния камък на съвременната наука. Едната от тях – трябва да се правят експерименти, да се получават данни за природата и да се използват тези знания. Другата идея: когато направим експерименти и получим всички данни, е нужно да ги преобразуваме в математически модели.

Ние толкова много предмети приемаме като даденост, че понякога забравяме да попитаме, защо някои предмети работят така безупречно. Аз смятам, че истинската причина, поради която ние научихме толкова много за нашата Вселена, – това е мисленето, че Вселената съдържа в себе си математически кодове, режими и закономерности, които ние можем да обединим с помощта на математически уравнения, по-точно да предсказваме каквито и да е явления и, в края на краищата, да осъзнаем как да конструираме тези или онези предмети. Това е древна идея. Още Питагор е говорил за това, че Вселената в някаква степен работи под формата на числа. В епохата на Ренесанса Галилео каза, че Вселената – това е една голяма книга, написана на езика на математиката.

Ако вие приемете идеята, че самият космос и неговите елементи не притежават никакви други свойства, освен математическите, то тогава твърдението, че всичко  в света притежава математически свойства, няма да ви се струва толкова безумна. Ако това е истина, какво означава тя в действителност? Аз мисля, че това е една много добра новина за физиката, защото ако се беше оказало, че природата притежава свойства, нямащи математическа основа, това щеше да означава, че физиката е обречена. И един ден ние ще озовем в задънена улица за познанието ни за космоса, от която няма да можем да излезем. Ще бъдем заобиколени от предмети и вещи, които няма да сме в състояние да разберем. Без математическия подход за познанието на физическите закономерности, ние изчерпваме всички свои изследователски възможности.

Източник: postnauka.ru

Превод: Е-същност